Хората в България могат да научат от Гаук доста неща, които са важни за собствения им, български живот. Новият президент изисква от Германия най-вече две усилия, които и българите със сигурност биха припознали като най-важни за себе си. Новият президент държи най-вече на справедливостта и правовата държава, на социалната справедливост и социалната правова държава. Та нима някой ще отрече, че и за България това са без съмнение най-болезнените теми в момента?

И още: Гаук мъмри особено по-младите хора заради това, че нямат никаква представа от историята на Източна Европа по време на Студената война. Тук отново откриваме директен паралел към България, защото лошото самочувствие на българите отчасти се дължи и на това: сякаш никой не ги забелязва, никой не се сеща за тяхната непосредствена история и за претърпяното по време на съветския режим. Гаук тъкмо това и казва: „В Европа се държат така, сякаш в паметта се е запазила само западногерманската история. Съществува обаче и източноевропейска история.”

Отвратителният свят на тайните служби

Гаук, който дълги години ръководеше Службата за работа с архивите на Щази (бившата Държавна сигурност на бившата ГДР) се гневи, че много млади германци дори не знаят какво е Щази. Всъщност, именно на Гаук до голяма степен се дължи фактът, че темата за отвратителния свят на тайните служби, особено в тоталитарните държави, влезе така мощно в международния политически дневен ред.

Навремето участвах заедно с Йоахим Гаук в няколко конференции за досиетата на Държавните сигурности, опознах го по-отблизо и съм сигурен, че тъкмо неговата харизма, невероятният му ораторски талант, убедителността, пасторската напевност и подкожност, но и една понякога смразяваща кръвта праволинейност и последователност, че тъкмо тези негови уникални качества допринесоха особено много за сравнително успешното преработване на мрачната история на ГДР.

И пак България е на една ръка разстояние, за съжаление като отрицателен пример. Да, нястоящата Комисия за досиетата на българската ДС, на която Гаук неколкократно е помагал, се справя доста добре, но има много да се наваксва. Да не говорим, че и в България по-младите хора или не се интересуват от някаква си там комунистическа ДС, или пък в най-добрия случай имат много повърхностни сведения за злините, причинени от ДС, които и до днес предопределят много от случващото се в страната.

Бъдете свободни!

И още нещо особено важно за Йоахим Гаук: той издига свободата над всичко. В този смисъл изборът на Гаук е избор в полза на свободата. Нека да го илюстрирам с още няколко примера:

Гаук е от бившата ГДР - също като канцлерката Ангела Меркел. Двама източногерманци начело на страната - преди 20 години едва ли някой можеше да си го представи. Но с това изненадите не приключват. Гаук и Меркел са протестанти в една страна, където Католическата църква има много силно влияние. Гаук на всичкото отгоре не членува в политическа партия - в много държави по света е почти немислимо да се избере безпартиен или надпартиен президент - при положение, че управляващата партия без усилие може да инсталира свой кандидат.

Новият президент освен това се застъпва категорично за правата на мигрантите и на пришълците в Германия - храбра позиция, която не носи популярност и политически точки никъде в днешна Европа. Фактът, че германците въпреки всичко това харесват новия президент, че той беше избран с максимално широк консенсус, доказва едно: Германия много се е променила. Помислете си само за още няколко политически лидери в страната. Начело на Зелените е Джем Йоздемир, който е от турски произход. Две други ключови позиции - кмет на Берлин и външен министър - са заемат от Клаус Воверайт и Гидо Вестервеле, също представители на едно малцинство, което - особено в страни като България - все още има проблеми с общественото мнение. Всичко това - и изборът на изключително свободолюбивия Йоахим Гаук - са силни, модерни сигнали, които една разкрепостена и либерална Германия подава към Европа и света.

Автор: А. Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Съвместна публикация с предаването "Светът е седем" на БНТ