Британските издатели изглежда имат добра връзка със забулващата се в тайнственост Шведска академия. В последните дни тъкмо те причисляваха Херта Мюлер към топ-фаворитите. И все пак вестта, че родената в Банат германска писателка, избягала през 1987 г. от зловещата диктатура на Чаушеску, получава най-престижната литературна награда в света, беше изненадваща, почти сензационна. Шведската академия винаги е поднасяла изненади, по-рядко - сензации. Решенията й всеки път предизвикват дискусии и точно това от близо век е доста съществена част от примамливостта на тази награда.

Очевидно журито се е запознало не само с предишните книги на Херта Мюлер, а и с последния й роман, "Atemschaukel". И вероятно тъкмо този роман е повлиял най-вече на решението точно сега, а не след неизвестно колко години да присъди наградата на една - не само според академичните мащаби сравнително млада авторка. С Atemschaukel - фикционална хроника на 17-годишния Леополд Аубергер, който през 1945 г. е депортиран в съветски лагер, Херта Мюлер не се разделя с голямата си литературна тема, а я обогатява по забележителен начин.

Възпоменание за Оскар Пастиор

Книгата, отличаваща се с изключителна словесна и интелектуална мощ, е още по-силна, разтърсваща вариация на темата за опустошения от диктатурата човешки живот - книга за глада, изнемогата, студа и самотата. Изключителната въздейственост на романа се дължи, вероятно, и на това, че Херта Мюлер го пише за близък приятел, за големия експериментатор на словото, поета Оскар Пастиор, починал по време на съвместната им работа върху тази книга. В Atemschaukel писателката запечатва също образа на майка си, отдава почит към депортираните в съветски лагери хора от немскоезичното малцинство в Банат, без вина заставени да изкупват нацистките престъпления - тема, която при режима на Чаушеску е табу, която се премълчава в Румъния и до днес.

Страхът, прикован в слово

С романите си "Der Fuchs war damals schon der Jäger" (1994), "Herztier" (1994) и "Heute wäre ich mir lieber nicht begenet" (1997) Мюлер създава трилогия за живота в тоталитарната държава, която подкопова и руши дори най-интимните човешки отношения.

Темата на ранните й книги, към която продължава да се връща и по-късно, е нейното детство в Банат - репресивният, патерналистично-ритуализиран живот на село, суровият труд на родителите в кооператива. В "Die Nacht ist aus Tinte gemacht" Херта Мюлер разказва за постоянния страх, но и за това как страхът може да се прикове в словото. Учителят, открил дарбата на малкото момиче, поощрява опитите й да пише. Дебютната й книга, "Низини" е цензурирана в Румъния. Херта Мюлер успява да я изнесе нелегално в Германия, където книгата е публикувана през 1984 г. в автентичния си вариант и има не малък успех.

Минало, което не е отминало

Херта Мюлер е точен наблюдател, чийто остър поглед и политическа непреклонност се проявяват включително тогава, когато описва своя живот, своя опит. Самата тя нарича този автобиографичен елемент от творчеството си "автофикционалност". Литературното есе й се удава така добре, както белетристичната форма и колажните стихове. "Изпитвам дълбоко недоверие към словото и търся словото, защото изпитвам недоверие към него", казва Мюлер.

Сянката на онова, което е преживяла, сянката на страха е дълга; Херта Мюлер не се опитва да я изличи; подържа будно съзнанието си за нея - и съзнанието на читателите за времето на страха. В емоционалната сила и внимание, с които третира призраците на миналото, се смесват смях, гняв и сълзи - точно като при самата Херта Мюлер, чието присъствие е винаги импулсивно, винаги силно впечатляващо.

ФАЦ/БР/БГ