На 24 май българи се събраха в Брюксел за големия празник, за да припомнят на Европа за писмеността и културата си. Чудесно! Но защо се бяха пременили с калпаци, потури, беневреци и цървули? Какво общо имат тези неудобни, нехигиенични, отдавна изпреварени от времето и по същество грозни дрехи и аксесоари с писмеността и културата?

Духовност, пременена с цървули

Да, положително през столетията някакви хора са писали на кирилица с калпаци на главите, но всъщност ограмотяването, просвещението и културата навлизат в българската действителност с усилията най-напред на византийски първенци, а после - на монасите и на градските елити. И чак по-късно, при това не масово, достигат до селскостопанското население. Тоест, към азбуката и книжовността повече подхожда пурпурна тога, монашеско расо или дрехи алафранга, отколкото гайтани и навуща. Малко обидно е българската духовност и култура да се отъждествяват с турските селски панталони, наречени „потури”, с шапките от нещавена кожа (калпаци) или с примитивните обувки, чието име „цървули” дори в днешния български език е натоварено само с подигравка и презрение.

Който иска да пренесе кирилицата и българската култура в 21 век, по-скоро трябва да ги свърже с модернизацията, а не с архаичността. Защото просветителите са дърпали обществото напред, докато потурите и цървулите са го вкопавали в почвата и в изостаналостта.

Фолклорна кашица

Нямам нищо против традициите и народните обичаи, включително и народните носии - те са част от най-вече невербалната история и също донякъде са формирали мирогледа на днешния българин. Но азбуката и просвещението са друга, вербална част от тази история. Смесването на двете в някаква умилителна, фолклорна кашица само омаловажа усилията на поколения просветители. А пък Европа и модерният свят едва ли ще се развълнуват особено от една многовековна писменост и култура, които им се явяват насред Брюксел, пременени тъкмо с потури и цървули.