Руската "водичка" е известна по цял свят. Но се лъжат онези, които вярват, че руснаците се наливат по цял ден с алкохол. Почти половината от тях не консумират никакви алкохолни напитки. По данни на Световната здравна организация от 2016 г., Русия заема чак 16-то място в световната класация по консумация на алкохол. Германия е много по-напред - на пета позиция, а на първо място е класирана Молдова.

Балетът е визитната картичка на руската култура. През 18 век това сценично изкуство пристига в Санкт Петербург от далечна Франция. За развитието на руския балет спомагат най-вече френските хореографи Шарл Дидло и Мариус Петипа, които създават реномирани балетни школи. С други думи: руският балет не е чисто руски.

И тя е известна по цял свят: руската матрьошка. Изобретена е през 1896 година от руския художник Сергей Малютин, а вдъхновението идва от много далеч. Сава Мамонтов, меценат на Малютин, пътува в онези години до Япония, откъдето се връща с традиционната играчка "дарума". Подарява я на Малютин, който на свой ред, вдъхновен от японската кукла, създава матрьошката.

Пушкин, Гогол, Достоевски, Толстой (на снимката) - всички те са световноизвестни. И тясно свързани с европейската култура: Пушкин пише писмата си на френски език, Гогол прекарва в Италия цели 10 години от сравнително краткия си живот, а Достоевски и Толстой са силно повлияни от западния хуманизъм.

За разлика от страни като Франция и Италия, Русия не се отличава със специфична национална кухня. В миналото по селата са се хранили скромно, а заможните семейства са се гощавали с европейски ястия. Това, което днес наричаме "руска кухня", е всъщност комбинация от различни влияния. Така например прочутата "Херинга под кожено палто" е всъщност традиционно норвежко ястие.

"Борис Годунов" на Мусоргски и "Дама Пика" на Чайковски (на снимката) са едни от най-известните произведения в световната опера. А Шостакович и Прокофиев се нареждат сред най-великите композитори на 20 век. Руската музика придобива специфичен национален характер едва след средата на 19 век, когато в Санкт Петербург е основана "Могъщата петорка" - творческо обединение на изявени руски композитори.

Руските режисьори Сергей Айзенщайн и Андрей Тарковски са смятани за едни от най-радикалните обновители на филмовото изкуство. Творчеството и на двамата е неразривно свързано със световното кино, а навремето Айзенщайн дори за малко да остане в Холивуд.

Художниците Иля Репин, Иван Крамской и Иван Шишкин са сред най-известните представители на руския реализъм. Обучението в престижните руски академии на изкуствата задължително включва и продължителен престой в Западна Европа. Шишкин например, чиято картина "Утро в боровата гора" е смятана за една от емблемите на руското изобразително изкуство, е следвал в Мюнхен, Женева и Дюселдорф.