„Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи не е обикновен портрет на жена. Легендарен е загадъчният ѝ поглед, който макар да е леко разфокусиран, сякаш непрекъснато ни следва. Жената на портрета няма нито мигли, нито вежди, облеклото ѝ е съвсем обикновено и в тъмни цветове, сякаш носи траур. Но защо тогава се усмихва?

Голямата загадка

Изкуствоведите открай време спорят и за историята на картината. Най-популярна е теорията на Джорджо Вазари, биограф на Леонардо. Според нея художникът е портретирал Лиза ди Нолдо Герардини, съпруга на флорентинския търговец на коприна Франческо дел Джокондо, който поръчал портрета през 1503 година. Но Леонардо тъй и не го продал на търговеца - нещо много странно за онези времена, когато художниците са рисували главно по поръчка.

Има и друга теория: хронистът Антонио де Беатис цитира твърдение на самия Леонардо, че е нарисувал картината по поръчка на друг свой меценат - Джулиано де Медичи. Беатис твърди, че на 10 октомври 1517 бил в ателието на Леонардо във френския град Амбоаз, където на посещение дошъл и приятел на Медичи - благородният кардинал Луиджи д‘Арагона. Според Беатис, Леонардо показал на кардинала три картини: портрети на Йоан Кръстител и на Света Ана, както и изображението на „една флорентинска дама, рисувана по поръчение на Джулиано де Медичи".

И двете теории за произхода на „Мона Лиза“ имат както последователи, така и противници сред изкуствоведите, поради което и до ден-днешен никой не може със сигурност да каже коя всъщност е била тази жена.

Съществуват още многобройни версии за лицето, изобразено на портрета. Включително, че това е мъж, ако не и самият Леонардо. Ясно е едно: Леонардо явно много е държал на тази картина, защото никога не я е продал и през 1516 година я е взел със себе си във Франция. Малко преди смъртта му негов ученик продал „Джокондата“ на френския кралски двор, откъдето тя по-късно била преместена в Лувъра. През 16 век картината е в частната колекция на френските крале. След Френска революция тя за известно време виси в спалнята на Наполеон, а от 1815 година е изложена в Лувъра.

Перипетиите на "Мона Лиза"

Впрочем, "мона" е често срещано в италианския език сливане на "мадона", което значи "моята дама", еквивалент на френското "мадам". Тоест, името на картината означава "Мадам Лиза". Алтернативното име „Джоконда" е женски род на Джокондо. На италиански обаче giocondo означава също „весел, жизнерадостен, жив". С други думи, „Джоконда" може да се преведе и като "весела жена". Заради усмивката това име придобива двойно значение.

За световната слава на „Мона Лиза" допринасят и многобройните ѝ перипетии. През 1911 я открадва един ломбардийски занаятчия, който иска да я върне в Италия. Арестуват го едва две години по-късно, когато се опитва да предаде картината на прочутата флорентинска галерия „Уфици“. Завръщането ѝ в Париж предизвиква небивал наплив от посетители в Лувъра.

През 1956 година са извършени цели две покушения върху картината. Най-напред неизвестен човек залива долната ѝ част с киселина, която нанася сериозни повреди на картината. После пък боливийски турист замеря „Мона Лиза“ с камък. Оттогава картината се пази зад бронирано стъкло. Така тя остава невредима, когато през 2009 година една посетителка хвърля по нея чаша.

Според реномирани изкуствоведи, картината е била представена публично за пръв път през октомври 1517 - тоест, точно преди 500 години.