Целта на бързоразвиващите се държави от БРИКС е ясна: те искат да променят световния ред. И да сложат край на хегемонията на САЩ. "БРИКС е съюз от държави, които си приличат по това, че не са съгласни със сегашния световен ред. И ако Русия остане задълго извън групата Г-8, тяхното влияние може да нарасне още повече", прогнозира Петер Бриле, който ръководи изследователския отдел на Ибероамериканския институт в Берлин.

Експертът е на мнение, че петте бързоразвиващи се страни от БРИКС са си поставили за цел да пречупят властовите механизми, установени след 1945 година. "Всички страни от БРИКС имат сериозни властови амбиции и смятат, че голямото бъдеще тепърва им предстои", посочва Петер Бриле.

БРИКС демонстрира мощ

Най-вече Бразилия се застъпва за засилване на сътрудничеството между петте бързоразвиващи се държави. Непосредствено след Световното първенство по футбол и три месеца преди президентските избори през октомври, Бразилия ще бъде домакин на следващата среща на държавите от БРИКС. На форума във Форталеза ще бъде учредена обща банка за развитие с основен капитал в размер на 100 милиарда долара. В бразилското министерство на външните работи са горещи привърженици на тази идея: "Банката за развитие е знак не само за икономическата мощ на страните от БРИКС, но и за тяхната готовност да насърчават финансовото сътрудничество помежду си", казва висш дипломат, работил над учредителния текст за създаване на банката.

Последният спор между страните от БРИКС и САЩ е съвсем пресен. На последната съвместна сесия на Световната банка и МВФ, провела се в средата на април, американският Конгрес наложи вето върху реформата на МВФ - нищо, че решението за тази реформа бе взето още през 2010 година. Тогава страните-членки на МВФ се бяха споразумели за преразпределение на гласовете в полза на развиващите се и бързоразвиващите се страни. Това решение бе повлияно от факта, че само през последните десет години делът на страните от БРИКС в глобалния БВП е нараснал от 18 на 28 процента.

Ветото на американския Конгрес обтегна допълнително отношенията между САЩ и Бразилия, които се бяха влошили още миналата година след разкритията на Едуард Сноудън за подслушванията на АНС. Дилма Русеф дори отмени официалното си посещение в САЩ. Още предшественикът ѝ Лула да Силва се опита да създаде известна противотежест на политическото господство на САЩ в Латинска Америка. Благодарение на растящия стокообмен между страните от БРИКС, през 2009 година Китай измести САЩ и стана основен пазар за бразилските стоки. А от 2012 година насам Китай е и най-големият вносител в Бразилия.

Един за всички, всички за един?

При това Дилма Русеф залага не само на стокообмена между двете страни. Много по-важно за нея е политико-стратегическото сътрудничество с Китай. Участието на китайския президент Си Цзипин на срещата на БРИКС във Форталеза има абсолютен приоритет за бразилското ръководство. Това ще бъде и първото официално посещение на китайския президент в Бразилия и в региона.

Украинската криза ускорява още повече стратегическата ориентация на Бразилия към страните от Азия и Африка. По всичко изглежда, че колкото повече Русия потъва в изолация, толкова по-съгласувани стават действията на страните от БРИКС. Показателен е фактът, че нито една от тези държави не коментира събитията в Киев и на полуостров Крим. Принципът за ненамеса във вътрешните работи на чужди държави очевидно сплотява иначе тъй хетерогенните страни от БРИКС.