Кой ли не е чел за лудориите на прословутите пакостници Макс и Мориц, кой не е чувал за техния създател Вилхелм Буш? Хумористичните му, римувани истории с картинки са публикувани в безброй издания кажи-речи във всички страни по света. Оказва се обаче, че тъй познатото, добре проучено наследство на писателя-илюстратор все още крие изненади.

Цели 145 години хитроумният Мориц успява да запази скрито от света своето минало. Само че сега вече е сигурно онова, което някои може би отдавна са подозирали. Приятелят на злосторника Макс от световно известните истории на Вилхелм Буш за Макс и Мориц има лоша слава и родители, които явно никак не са могли да излязат на глава с необуздания си син. “Курабиеното тесто”, така е озаглавена илюстрованата история в десет картини на Вилхелм Буш, създадена през 1863 г., останала запиляна повече от столетие и открита като по поръчка точно сега, когато се навършват 100 години от смъртта на илюстратора. Сензационната находка е направена случайно – инвентаризирайки личния архив на някога известния издател Зайдел от Зулцбах-Розенберг в областта Пфалц, архиварят се натъква на ръкописа.

Що се отнася до самата история, тя – както по всичко личи, - е един вид предвестник на идеята за серия от стихчета и картинки, посветени на пакостниците Макс и Мориц. Във всеки случай ликът на героя от “Курабиеното тесто” много напомня този на Мориц. Рисунките с молив показват малчугана, който се е покатерил на един стол, застанал е на пръсти на самия ръб на седалката му и протегнал се към нощвите, лакомо ближе от сладкото тесто – въпреки заръката на майка си, разбира се, пък и напук на заканата й, че ще го напердаши, ако посегне към тестото. Столът се обръща, непослушникът пада в нощвите и овалян в тестото, заприличва на неопечена курабия, от която стърчат два крака и две ръце.

Сцената напомня лудорията при пекаря в “Макс и Мориц”, само че предшественикът на Мориц не бива изпечен във фурната – слисаните родители с труд го измъкват от “курабията”, сиреч от тестото. Какъв е финалът, всеки ще предугади – последната рисунка изобразява разядосания баща с пръчка в ръка. Въпросното възпитателно средство е напълно безполезно, както знаем от по-късните истории за Макс и Мориц.

“Курабиеното тесто” представя  новия тип рисунка за деца, която Вилхелм Буш за пръв път поднася на съвременниците си, обяснява Рут Брунграбер от музея “Вилхелм Буш” в Хановер. А че новият тип рисунка е своеобразен предшественик на днешните комикси, за това и неспециалистът бързо се досеща. Децата в римуваните истории с картинки на Вилхелм Буш са пълна противоположност на “добрите” и “послушните” – те са опърничави, заядливи, налитат на бой и неуморно кроят злини, затова пък са невероятно изобретателни, волни, нахакани и изобщо, имат характер.

Създателят им не без основание се опасява, че трудно ще си пробият път. По негово време педагогиката се крепи на принципа на наказанието и пръчката, пък и нормата на обществено поведение е главно тази на подчинението и послушанието. Вилхелм Буш се бои, с други думи, че историите му няма да се продават добре. И не е съвсем неправ. Историята “Курабиеното тесто”, предназначена за годишния календар на издателство “Зайдел”, не е отпечатана. Вечно безпаричен, писателят се надява да позакърпи с нея финансите си, само че така и не получава обещания хонорар от 50 гулдена.

Късметът му се усмихва едва след 1865 г., когато щуротиите на Макс и Мориц се прочуват напук на педагогиката Създателят на двамата злосторници не доживява по-късната им, вече триумфална слава и неудържимото им шествие по света.

Той умира през 1908 г. Любопитно е, между другото, че този безспорен майстор на хумора, е бил по характер мрачен, невесел, доста заядлив и саможив. Увличал се по философията на Шопенхауер, споделял нейния песимизъм и никак не вярвал в това, че злото по света е излечимо, нито пък че човекът в него може да стане по-добър. Но пък навярно точно по тази причина надмогвал тежките мисли с хумор, сатира и шеги. Дали подобно на знаменитите си две чеда е вършил понякога лудории, с които си е отмъщавал на лошотията в света? По този въпрос познайниците и критиците му мълчат.

Едно обаче е ясно – че противно на навика си да унищожава всички предварителни скици към своите творби, в случая с “Курабиеното тесто” се е разсеял. Забравил е или пък може би е смятал, че все някой ден ще си получи 50-те гулдена. Така или иначе, последицата от този пропуск е добре дошла за изследователите му. Те най-после знаят как точно се е родила и развила идеята за “Макс и Мориц”, а отгоре на това разполагат с уникално свидетелство – оригинала на непубликувана досега серия от рисунки.

Смятахме, че сме издирили и знаем всичко за Вилхелм Буш, но това е наистина нещо ново, казва Рут Брунграбер от музея “Вилхелм Буш”. Какво пък, макар и с огромно закъснение курабиеното тесто най-после е втасало. Сигурно е, че този път не само Мориц ще се изкуши да го опита.