Процесът на демократизация засегна тази служба твърде формално и предимно по две линии - сега официално знаем кой е нейният директор и с какъв официален бюджет разполага. Но дори сред тези две оскъдни информации безспорна е само първата. А за бюджета има и паралелна версия - добре поставени специалисти твърдят, че НРС получава и други, невидими за нас пари, които си осигурява от фирми прикрития. Не е ясно дали това е така - и ако е, то кой санкционира подобен подход. Според закона за държавния бюджет НРС има най-скромния бюджет измежду службите - 16 милиона, на фона на близо 90 милиона за ДАНС и около 30 милиона за НСО.

В зоната на здрача

Ако застанем пред тези числа, ще установим, че тайните около НРС са два вида - маскирани като информация и такива от неприкрито естество. Към втората група се отнася друго основно незнание: не е ясно какво е разрешено на НРС и какво не й е разрешено да върши. И още по-лошо: не е ясно кой има право да използва информацията и анализите, които службата събира и предоставя.

Тези въпроси не само че не са нови за българската публичност, ами са и втръснали на всички, които анализират местната политика. Фактът, че бившият директор на службата Кирчо Киров сега е разследван за финансови злоупотреби, дава само нов повод за реторични въпроси.

Искането да се публикува бюджетът, щатното разписание и йерархията на отговорностите в тайните служби беше поставено за първи път на Кръглата маса през февруари 1990. Оттогава има само един напредък, и той е във въпросите, а не в отговорите. Последният по време въпрос е следният: кога ще бъде гласуван закон за НРС. Тази служба твърде натрапчиво отсъства от правния мир, но твърде осезаемо присъства в сивата зона на политическия живот. За две десетилетия тя беше подозирана в какво ли не: като започнем от това, че покровителства бандити и свършим с това, че сваля правителства.

Митовете на прехода

Секретността на секретните служби е най-често срещаният отговор на тези въпроси. Обикновено представители на службите се защитават с това, че тяхната дейност по презумпция би следвало да е извън погледа на обществото. „Ние не сме институция, която може да бъде прозрачна“, казват те. Това е един от най-разпространените митове на прехода, доколкото нито една институция не е прозрачна за всичките 100 процента от дейността й. Прозрачността има нива. От разузнаването не се очаква да си издава агентите и тайните мисии, които са в ход. Но с пълно основание се очаква знание за финансите, за периметъра на действие, за отчетността, за субординацията и за степените на отговорност.

Първото разследване на директор на НРС има всички шансове да провокира създаването на регламент и да даде поне закъснял отговор на тези въпроси.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: А. Андреев