Със строг поглед Владимир Илич Улянов, по-известен под псевдонима "Ленин", стърчи над осиротелия плац във Вюнсдорф. Последната вечерна проверка тук е вече отдавна история. Изсечените от камък черти на Ленин са пострадали от ерозията и са покрити с различни видове мъх. Природата е изрекла тежката си дума: тук вече никой няма да "застъпва наряд".

Името Вюнсдорф днес не означава нищо за повечето германци. Но това незначително селце, което от 2003 г. е квартал на град Цосен, е било някога най-големият военен гарнизон в Европа. През 1980-те години тук, на около 20 км южно от Берлин, са разположени 60 хиляди военни и волнонаемни от съветската армия. Във Вюнсдорф се намира главното командване на "Групата на съветската армия в Германия". След като съветската армия се изтегля от Германия през 1994 г., населеното място изгубва значението си. Сега тук живеят само около 6 000 души.

Секретна аутопсия в лазарета

Всъщност Вюнсдорф започва да се развива като гарнизон дълго преди руските казарми да се разположат там. Още през 1910 г. са построени първите военни сгради - по времето на последния германски император Вилхелм. Една от тези сгради е т. нар. "Лагер полумесец", използван през Първата световна война като военнопленнически лагер за арабски мюсюлмани, индийци и африканци от британската и френската армии. Там са били интернирани около 30 хиляди военнопленници.

Вюнсдорф придобива известност през лятото на 1919 благодарение на една известна жертва на убийство. На 1 юли същата година в "Ландверканал" в Берлин е открит женски труп, за който се предполага, че е на Роза Люксембург. След убийството й се стига до безредици, които заплашват да прераснат в гражданска война. За да бъдат избегнати нови вълнения и протести, тленните останки са пренесени за аутопсия в лазарета във Вюнсдорф.

С течение на годините военните продължават да разширяват гарнизона във Вюнсдорф. По време на националсоциализма се изграждат огромни казармени комплекси и бункери. От 1939 до 1945 г. тук се намира Главното командване на германските сухопътни сили.

Малко след военното поражение на Германия и разпускането на Вермахта във вюнсдорфските казарми са настаняват нови обитатели - от съветската армия. Гарнизонът продължава да се разширява, а заради голямото си тактическо значение е строго изолиран от заобикалящата го среда.

Животът зад съветските стени

По този начин насред Германия възниква таен съветски град. Военните си създават необходимите предпоставки за напълно самостоятелен бит в чуждата страна: освен казармите и жилищните сгради, се издигат и собствени хлебозаводи, складове и магазини, училища, културен център с театър и собствена болница. Построява се и пряка железопътна линия до Москва - с влакови композиции, които пътуват всеки ден.

Близки контакти между съветските окупатори и германското население не са желателни. Установяло ли се например, че руски военен си е намерил приятелка германка, военният бил тутакси откомандирован отбратно в СССР или дори уволняван от въоръжените сили. По този начин "животът зад стените" остава до голяма степен скрит от местното население - поне до изтеглянето на войските през лятото на 1994 година. Твърди се, че дори в деня на отпътуването си главнокомандващият генерал-полковник Матвей Бурлаков си изплувал редовните дължини в гарнизонния плувен басейн.

Така поне разказват сътрудниците на дружеството "Гарнизонен музей", които в наши дни развеждат любопитни посетители из обектите и ги запознават с историята им. Само че все още по-голямата част от някогашните военни обекти пустеят и напразно очакват инвеститори, които да измислят нов начин за използване на старите сгради. Докато това стане, другарят Ленин ще продължи да бди с каменната си, обрасла с мъхове физиономия над бившия казармен плац.