"Обединението "Пет очи" е съюз от пет държави, които работят заедно от десетилетия - още от времето на Втората световна война", казва Майк Конуей, член на Комисията за тайните служби в американския Конгрес. "Нашите договорености с останалите четири членове на съюза се дължат на факта, че правителствата ни споделят една и съща философия", допълва Конуей.

Раждането на "петорката"

Всички участници в съюза говорят английски език, имат общи културни традиции и сходни правни системи. Всичко това е много важно, когато става дума за размяна и бърза оценка на резултатите от електронното следене. Именно с това се занимават в съюза "Пет очи".

Предполага се, че началото е положено официално през 1946 година с една секретна договореност между Великобритания и Съединените щати - името ѝ е "Британско-американско комуникационно споразумение". Първоначално страните по него се задължават да събират и обменят разузнавателна информация за Съветския съюз и източноевропейските му сателитни държави. Две години по-късно към споразумението се присъединява и Канада, а през 1956 година в съюза влизат още Австралия и Нова Зеландия. Така се раждат "Петте очи". И започват активно да следят и шпионират.

Докато приносът на САЩ се състои предимно в ползването на техните шпионски сателити, които имат очи навсякъде по света, останалите четирима членове на съюза предлагат специфичните си познания и умения. Или както казва един бивш служител на ЦРУ: "Участниците в съюза си оказват един вид служебна помощ, поделяйки си тежестите".

Шестото око

По информация на германската обществена телевизия АРД, официална делегация от шефове на германските тайни служби е потеглила за Вашингтон, където предстоят разговори включително и в Белия дом. Някои наблюдатели свързват тази визита с желанието на германското правителство страната да бъде приета в клуба "Пет очи".

Конгресменът-републиканец Майк Конуей прогнозира, че разговорите няма да са никак лесни: "Една от вечните критики към Обама е, че той не изгражда лични контакти - нито с членовете на Конгреса, нито с други държавни ръководители. Ако имаше по-близки отношения с германската канцлерка Ангела Меркел, щеше да му е много по-лесно да приключи скандала с подслушването", казва Конуей.

От гледна точка на Германия особен интерес представлява въпросът дали членовете на въпросната тайна организация имат договореност да не се шпионират помежду си. И ако да, дали всички спазват тази договорка. Ако съдим по информациите в някои британски медии, можем да направим извода, че това едва ли отговаря на истината.