Една от записките в дневника на Йозеф Гьобелс от 6 ноември 1937-ма гласи: „Хитлер е на среща с Генералния щаб”. Всъщност кратката бележка се отнася до едно събитие от предния ден - 5 ноември. На този ден фюрерът и Гьобелс били заедно на обяд. А непосредствено след това Хитлер отишъл на „срещата с щаба”.

Всъщност става дума за онова тайно съвещание, станало известно като "Конференцията Хосбах". На въпросната среща фюрерът държал реч, в която той представил подробно плановете си за война. Пред военните той заявил, че смята да разреши „проблема с жизненото пространство на Германия” най-късно до 1943-1945 година. „За постигането на тази цел може да се върви само по пътя на насилието. Остава само да се измисли кога и как”, четем в записките от конференцията.

Последната воля на фюрера

Фюрерът изнесъл двучасовия си монолог пред главнокомандващите на въоръжените сили генерал-полковниците Вернер фон Фрич и Херман Гьоринг и гросадмирал Ерих Редер, както и пред министъра на войната фелдмаршал Вернер фон Бломберг и външния министър Константин фон Нойрат. Всъщност срещата била организирана по инициатива на Бломберг. Първоначално идеята била да се внесе малко повече яснота по въпроса за въоръжаването на военноморските и военновъздушните сили. В последния момент обаче се наложила "промяна в дневния ред".

Тази "промяна" става известна благодарение на записките на адютанта Фридрих Хосбах, изготвени пет дни след въпросната тайна среща. В тях четем: "Хитлер обясни на присъстващите основните си идеи за възможностите ни за развитие и потребностите ни във външнополитически план. А за да може Германия да планира политиката си в дългосрочна перспектива, той каза, че ако умре, становището му по тези въпроси трябва да се разглежда като един вид завещание, като последната му воля."

По време на Нюрнбергския процес, където записките на Хосбах са един от централните документи на обвинението, главнокомандващият на военновъздушните сили, генерал-полковник Херман Гьоринг, отрича в речта на Хитлер да е ставало дума за тайно завещание. Пределно ясно е защо Гьоринг се опитва да омаловажи значението на въпросните записки. Няма как да се отрече обаче един друг факт - а именно, че речта на Хитлер е имала за цел да ускори въоръжаването на германските войски. А тайната среща е била един вид тест, посредством който Хитлер е искал да узнае как ще реагират главнокомандващите на неговата "програма за нападение".

Агресията на Хитлер

За негово нещастие те реагирали не според очакванията му - били отчасти смутени, отчасти изненадани. Но не толкова заради завоевателните пориви на фюрера, колкото заради агресивната му политика. Британският историк Иън Кершоу пише: "Главнокомандващите са били шокирани от плановете за скорошна употреба на насилие и съответно от реалната опасност Германия да бъде въвлечена във война срещу Франция и Великобритания. Те са смятали, че фюрерът им бил готов на безумни рискове. Именно това обаче никак не им харесвало и те изразили несъгласието си."

По това време обаче радикализирането вече не може да бъде спряно. Това става пределно ясно най-късно през септември 1938-ма, когато с подписването на Мюнхенското споразумение западните сили де факто предоставят на Хитлер възможността да превземе части от Чехословакия.

АГ, ДПА, ДР, М. Илчева, Редактор: Д. Попова-Витцел