„За съжаление такава е природата в България”, обясни министър-председателят, застанал заедно с джипката край огромната купчина скални късове, сгромолясали се на пътя край Елисейна в Искърското дефиле. След което набързо и на око пресметна колко още милиони ще трябва да се дават за ремонти.

Оцелели като по чудо

Същия ден обаче, не щеш ли, скална маса се стовари върху автомобил в участъка на магистралата между София и Перник. За разлика от пътя през Искърското дефиле, тази магистрала (някогашна „Люлин”, днешна „Струма”) бе завършена в последните десетина години.

„За мен е изключително несериозно това. То просто е една огромна дупка в мрежата и там са се изсипали много камъни. Няма как такъв тип скална маса да се държи с такъв тип мрежа, това е абсурдно”, разказа шофьорът на смачкания автомобил. Истинско чудо е, че той, съпругата му и двете им деца останаха невредими. Навремето нямаха този късмет 20-имата загинали заради лошата настилка на пътя край Своге, нито пък жената, убита от паднало осветително тяло в тунела „Ечемишка” на магистрала „Хемус”.

Поредица бедствия и неблагополучия

Последните два инцидента са само малка част от цяла поредица подобни бедствия и неблагополучия тази зима.

Преди това по същия начин скали затвориха за пореден път шосето за Рилския манастир (за щастие пак без пострадали) само 10 дни след като премиерът бе минал оттам лично, за да се похвали със завършването на поредния ремонт за укрепване на свлачището, глътнал милиони.

После за пореден път на едни и същи места из страната реките пак излязоха от коритата си и заляха ниви, дворове и къщи.

Участък от пуснатата само преди 5 месеца трета линия на метрото пък беше затворен за неопределено време, след като релсите се разместиха. Казват, че било заради пълноводната Перловска река и покачилите се подпочвени води.

На този фон може би не си заслужава, но все пак да споменем и някои „дреболии”: чисто нов тротоар пред Медицинската академия в София потъна; паважът на ремонтирана за трети път улица във Варна пропадна; току-що подменена канализационна тръба пак се спука и фекалии отново започнаха да се изливат във Варненското езеро.

Кой е виновен?

Можем ли да припишем всички тези случки на дъждовете, снеговете, ветровете и други явления, характерни за природата на България?

Тя, природата, навсякъде си е всъщност горе-долу такава (а заради предизвиканите от човека климатични промени става все по-непредсказуема). Да, тук не сме Нидерландия, но във всички планински и полупланински страни релефът е такъв - неудобен за пътно строителство. Да, влагата е от значение, но пък валежите не бяха нещо невиждано - зима като зима. А при нас и като не вали толкова, пак имаме катастрофални проблеми - миналата година Перник остана без вода, тази година за малко същото да стане с Бургас.

Тъй че няма как поредицата инциденти да бъдат изцяло причислени към категорията на природните бедствия. Защото от не по-малко значение са някои характерни черти на държавата и на нейното управление.

Природата не е проектирала магистралата за Перник, така че скалите да висят отвесно над нея. Не е избрала и мрежите върху скалите, нито пък отговаря за поддръжката им.

Далеч не само природата е виновна, че от години се хвърлят милиони за укрепване на пътя за Рилския манастир. Защото тя не избира кой да е абониран за ремонтите и не решава какво да прави и да не прави той.

Не природата е избирала изпълнителя и технологията на изграждане на метрото под Перловската река, чието затваряне е поредното доказателство за старата истина, че накрая евтиното излиза по-скъпо.

Природата не изсича горите, за да тръгнат после свлачищата. Нито „изяжда” парите за почистване на речните корита, които си остават вечно затлачени.

Тя не е измислила и утвърдилата се напоследък българска практика „ремонт на ремонта на ремонта”. Нито „усвоява” средства за сметка на качеството, надеждността и сигурността на строителството.

Природата не е виновна за повсеместната немарливост и ширещата се корупция.