Eвропейската комисия иска да излезе в сряда с конкретни предложения за въвеждането на общи еврооблигации, които да заменят издаваните национални облигации на 17-те членки на валутния съюз. В документ на ЕК, с който разполагали агенция Франс прес и Файненшъл таймс, били скицирани различните възможни варианти на тези еврооблигации, наричани в документа "стабилизационни облигационни заеми".

Съвместните облигации досега стриктно се отхвърлят от германското федерално правителство с аргумента, че въвеждането им би унищожило стимулите за тези страни да вкарат в ред държавните си финанси. Освен това досега те са забранени заради клаузата, която не позволява дадена евро-държава да поема отговорността за дълговете на друга.

Три варианта за евро-спасение

Привържениците на еврооблигациите, разбира се, са убедени в обратното. Според тях така кризата с дълговете в рамките на валутния съюз ще може да бъде трайно овладяна, тъй като на спекулациите, насочени срещу отделни държави, незабавно ще бъде сложен край. Понастоящем евро-страните заплащат различни по размер лихвени ставки за държавните си облигации, а изпадналите под натиск страни могат да си набавят нови средства на финансовите пазари само срещу високи лихвени надценки. Именно този механизъм продължава да изостря кризата, тъй като не други, а държавите в криза са принудени да се нагърбят и с високи лихви.

Като най-ефикасна форма на еврооблигациите ЕК окачествява възможността облигациите на отделните държави да бъдат изцяло заменени с общи облигации на 17-те страни от еврозоната. Така държави като Гърция, Италия или Португалия биха получили възможността да получават кредити на пазарите при много по-изгодни от досегашните условия. Същевременно обаче това би означавало по-високи лихви за държавите, плащали досега по-ниски. Тук Брюксел предлага страните, които биха имали полза от ниските лихви по еврооблигациите, да могат да изплащат компенсации на губещите от това решение на проблема.

Втората опция би била еврооблигациите да се издават заедно с досегашните държавни облигации. Така тези две успоредни пътеки биха предложили възможността за финансиране на държавните дългове. Както първата, така и втората опция биха изисквали промяна на Лисабонския договор. Досега не съществува законова възможност дълговете на отделна държава да бъдат превръщани в общи дългове.

Според Файненшъл таймс в документа се предлага и опция, предложена от германския експертен съвет. Съгласно неговото предложение на първо време всички дългове, надхвърлящи определената от Маастрихтския договор пределна граница в размер на 60 % от БВП, трябва да бъдат обединени в общ фонд.

Как да успокоим критиците?

Във въпросния документ Брюксел се оптива да успокои критиците: не бивало да се предприема нищо, което би могло да подкопае бюджетната дисциплина, отделните държави трябвало да бъдат изправени пред "условия", преди да могат да се възползват от системата на еврооблигациите, а освен това бил необходим още по-строг контрол над бюджетите.

Германската канцлерка Ангела Меркел има намерението да подложи на проверка инициативата на ЕК. Правителственият говорител в Берлин Щефен Зайберт оповести, че в четвъртък тази седмица, в рамките на среща с френския президент Саркози и с новия италиански премиер Монти, Меркел щяла да разговаря и за предложенията на Барозу. Зайберт обаче изтъкна, че федералното правителство не смята, че еврооблигациите могат да бъдат универсално лекарство за кризата с дълговете в Европа. По-добре щяло да бъде да се поведе борба срещу първопричините за кризата.

АГ/ДПА/АФП/ДЦ/В. Шопов

Редактор: М. Илчева