Изреченото от Никола Саркози по адрес на Нетаняху на срещата на върха на Г-20 в Кан не беше особено мило. В разговор с Барак Обама той споделил, че вече не може да го гледа, защото Нетаняху бил лъжец. Обама пък отвърнал: "На теб ти е дошло до гуша, а аз трябва да говоря с него всеки ден!" Разговорът между Саркози и Обама, проведен при закрити врата, трябвало да остане помежду им, но случайно стигнал до ушите на журналистите. Така е в политиката, особено зад кулисите. И тук има интриги, и тук се изричат мръсни думи. Злъчните подигравки обаче понякога се оказват верни.

Много преди Саркози говорителят на Бил Клинтън, Джо Локхърт, нарече Бенямин Нетаняху "невъзможен тип", "лъжец и измамник". По времето на първия мандат на Нетаняху през 1990-те години египетският президент Хосни Мубарак също остана силно разочарован от "талантливия" премиер. След срещата между двамата през 1996 година Мубарак обаче усмихнато заяви за израелските журналисти: "Знаете ли, Вашият министър-председател всъщност не е чак толкова ужасен човек, както твърдят всички." Тогава Мубарак си мислеше, че скоро отношенията между двете страни ще се подобрят. Само че нищо подобно не се случи.

Двуликият Янус

И сега почти нищо не се е променило. След "кратката пролет на надеждата" последва "дългата есен на разочарованието." При това основната вина е у Нетаняху. Много често в разговорите със западните си партньори той чертае светли перспективи и сваля звезди от небето, а в следващия момент просто не изпълнява обещанията си.

Нетаняху може да си позволи тази тактика спрямо избирателите си, но трябва да се въздържа от нея спрямо приятелски настроените правителствени ръководители. В частни разговори с израелския премиер дори Ангела Меркел отправи ясни и недвусмислени предупреждения. И ето, че директните разговори между двамата се разредиха. Най-вероятно с цел да се избегнат по-нататъшни конфликти.

Хората, които познават Нетаняху, предполагат, че той дори си вярва, че ще изпълни обещаното, че ще надскочи собствената си идеологическа закостенялост. Но в следващия момент той се обръща на 180 градуса и без да му мисли разпорежда  строителството на нови жилища в Източен Йерусалим.

От баща си, историкът Бенцион Нетаняху, премиерът е наследил историческата представа, че евреите винаги са преследвани жертви. В света на Нетаняху Израел винаги е застрашена от разрушение държава. И в това има известна доза истина и се знае както във Вашингтон, така и в Европа. Властовите отношения в региона могат всеки момент радикално да се променят. Тогава кой ще гарантира сигурността на Израел?

Но какво общо има това със заселническата политика на Нетаняху? Кому е нужна специална комисия, която да се занимава с легализирането на новите израелски жилища, които при това са построени на палестинска територия?

Уверен във влиянието си

Нетаняху само усложнява отношенията си със съюзниците. А от гледна точка на иранската заплаха изарелското правителство не може да си позволи да си навлече неприязънта на останалия свят. Иран не е само израелски проблем. Иранската атомна бомба заплашва целия свят. Освен това Изарел не е чак толкова изолиран, както обичат да твърдят неговите врагове. Но този, който някога ще има нужда от масивна подкрепа, би сторил добре да даде и нещо в аванс. Този, който има нужда от надеждни партньори, сам трябва да бъде надежден партньор.

Под ръководството на Нетаняху обаче протакането и маневрирането са се превърнали в политическо изкуство. Нетаняху има харизма, той е добър оратор. И много добре знае, че притежава тази дарба, само че се надценява. Едно видео от 2001 година, което излезе наскоро на бял свят, ясно показва до каква степен Нетаняху е убеден в своите способности да влияе на другите. В разговор със заселническо семейство и след като изрично е помолил камерата да бъде изключена, Нетаняху без да му мисли казва: "Америка лесно може да бъде задвижена. Много лесно можем да я насочим в правилната посока. Американците няма да ни се пречкат." Без притеснения Нетаняху разказва как на практика е "извъртял" споразумението от Осло, като е обявил големи райони от Западния бряг за военна зона, въпреки че преди това е обещал на САЩ да изпълни изцяло споразумението. Не е необходима много фантазия, за да си представим как със своя баритонен глас той е говорил с тогавашния държавен секретар Мадлин Олбрайт.

АГ/ДВ/М. Боргщеге, К. Цанев

Редактор: М. Илчева