Коментар от Петър Чолаков:

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган и депутатът-бизнесмен Делян Пеевски притежават една необичайна способност. Тяхната суперсила се състои в това, че макар от години имената им да са замесвани в скандали и тъмни сделки, държавните институции упорито отказват да ги разследват по-обстойно. По всичко личи, че свенливата българска Темида няма да разнищи докрай и любопитния случай с изнудването на Доган и Пеевски.

Според прокуратурата, двамата изнудвачи - българин и румънец - поискали от Пеевски и Доган 12 милиона евро. В замяна предложили да заличат имената им от един доклад на френските служби. В него се казвало, че компанията „Булгартабак” извършва контрабанда, а с приходите се финансират „Ислямска държава”, „Ал Нусра”, ПКК и режимът на Асад. Смята се, че „Булгартабак” е контролирана именно от Пеевски. Още през 2016 година турски медии го нарекоха „император на нелегалните цигари".

Фактите са пред очите ни

Мнозина сигурно се питат защо прокуратурата се съсредоточава само върху предполагаемите изнудвачи, а не се захваща с обстойна проверка и на „контрабандистите". Но това е въпрос за наивници. Лековерни са онези, които пренебрегват талантите на Доган, Пеевски и „корпорацията ДПС” (по израза на Корман Исмаилов).

А фактите, които говорят за техните свръхспособности, са пред очите ни. Единственото име на „цензор”, което се споменава, макар и неофициално, в скандала с натиска върху БНР (натиск, предизвикан от начина, по който е отразяван предрешеният избор на Иван Гешев за главен прокурор), е това на депутат от ДПС.

И докато премиерът Борисов кърши драматично ръце, провъзгласявайки се за възмутен наблюдател на цензурата, държавата непрекъснато ухажва мажоритарния собственик на ТЕЦ „Варна” Ахмед Доган. Държавната компания „Булгартрансгаз” възнамерява да инвестира над 1 милион лева в реконструкцията на станция „Страшимирово”, която захранва централата. И още: въпреки спорната репутация на г-н Доган, произходът на средствата, с които бе закупена ТЕЦ „Варна”, не бе проверен. Да не говорим, че почетният председател на ДПС практически получи като подарък договорите за поддържането на т.нар. „студен резерв”, който е от стратегическо значение за националната сигурност.

Когато правилата са само на хартия

Но да се върнем към талантите на г-н Пеевски. Съгласно съществуващите регулации, дадена банка не може да отпуска на лице или на икономическа група заеми, които надхвърлят една четвърт от собствения ѝ капитал. Но в случая с управляваната от бившия депутат от ГЕРБ Стоян Мавродиев Българска банка за развитие (ББР) и най-големия ѝ кредитополучател това правило се оказва само на хартия. Въпросният кредитополучател е г-н Пеевски, за когото лимитът на кредитите (за ББР той е малко под 200 милиона лева) явно не важи.

А що се отнася до контрабандата - тя съществува от векове. И навсякъде. И не е никаква новина, че в нашата страна фигури от политическия елит може да са замесени в контрабанда. Друго прави впечатление. Дори в една Колумбия, която е поразена от наркокартелите и политическата корупция, правосъдието успява от време на време да застраши симбиозата между контрабандисти и висши политици. В България човек остава с друго впечатление: стане ли дума за прегрешенията на силните на деня, прокуратурата извръща глава. Без дори да се изчервява.