Всяка година през март мерките за сигурност пред "Голямата зала на народа" в Пекин се засилват. Хиляди допълнителни полицаи се грижат за нормалното протичане на заседанието на китайския парламент, който със своите близо три хиляди депутати се явява най-многочисленият в света. И въпреки че броят им е толкова голям, народните представители в Китай обикновено нямат думата. Всички решения се взимат от партията. Нищо, че според конституцията, Народният конгрес е върховният държавен орган.

Защо парламентът е тъй безсилен?

Тази година Народният конгрес заседава от 5 до 17 март. Депутатите имат задачата да изберат президента, вицепрезидента, председателя на комисията по военните въпроси, президента на Върховния народен съд и върховната прокуратура. С това ще приключи и формално обявената на 18-ия партиен конгрес смяна на поколенията. Изненади при гласуването не се очакват. В досегашната си история Народеният Конгрес никога не е гласувал против някой проектозакон, решение на партията или кадрова промяна.

Депутатите не се избират пряко от народа, а се подбират от членовете на местните парламенти. Само преди по-малко от два месеца бяха определени новите 2987-те депутати с петгодишен мандат до 2018 година. В Народния конгрес обаче има и т.нар. "постоянно присъствие". 84-годишната днес Шен Джилан например е депутатка от самото му създаване през 1954 година. Тя е и единственият жив човек, който е участвал във всичките Народни конгреси. Шен Джилан стана известна през 2010 година, когато официално заяви, че никога досега не е гласувала с "не", защото всеки депутат трябвало да се подчинява първо на решенията на партията. За това й изявление бившият президент Дзян Дзъмин я нарече "национално богатство".

С 99-процентно одобрение

По правило решенията на Народния конгрес се взимат с голямо участие в гласуванията. При номинирането на вече бившия президент Ху Цзинтао през 2008 година например бяха преброени 2 956 гласа "за", само 3 "против", а за цвят имаше и 5 "въздържали се".

Да, факт е, че в Конгреса рядко се долавят признаци на съпротива, както през 1992-ра например. Тогава парламентът трябваше да гласува за изграждането на язовирна стена на река Яндзъ. Едва 67 процента от депутатите гласуваха "за". И все пак: въпреки мнозинството от две трети, това гласуване бе като плесница за тогавашния премиер Ли Пън.

Автор: М. Куй, К. Цанев/Редактор: М. Илчева