Да започнем отзад напред: и до днес в Мюнхен обичат да повтарят, че не искат "Хитлеров туризъм" - по подобие на онзи в Берхтесгаден, където прикрити почитатели на лудия "месия" се щурат из околността, в която навремето се е намирала лятната резиденция на Хитлер. Мюнхен явно смята, че това го оправдава - и освобождава от задължението да обръща поглед към тъмното си националсоциалистическо минало. Едмунд Щойбер е първият баварски министър-председател, посетил бившия концентрационен лагер в намиращия се наблизо Дахау - това се случва през 1995 (!!!) година. Уолтър Луис Дорн, бивш съветник на военното ръководство в американската окупационна зона в Германия, пише в спомените си следното: "Когато вестникарските репортери търсеха примери за нацисти, които са се задържали на власт и след края на войната, следите обикновено водеха към Франкфурт или Мюнхен."

Защо точно Мюнхен?

Но защо Мюнхен? Защо точно в този град започва кариерата на Хитлер? Петер Лонгерих, изследвал биографично Гьобелс и Химлер, отговаря донякъде на този въпрос: "През 20-те години на миналия век в Мюнхен Хитлер е нещо като некоронован цар." За разлика от Виена, където начинаещият художник Хитлер претърпява пълно фиаско, и за разлика от огромен Берлин, където не му обръщат почти никакво внимание, в прегледния по размери Мюнхен бившият доносник на служба в баварската армия успява да развихри своето его.

В Мюнхен Хитлер открива една националистическа, антисемитска атмосфера, която е добре дошла за идеите и целите на талантливия демогог. Там обаче той осъзнава и факта, че ако иска да дойде на власт, ще има нужда от подкрепата както на гражданския, така и на благородническия елит.

Кой е всъщност т.нар. "мюнхенски фактор", спомогнал за издигането на Хитлер? Хайнц Голвиц, експерт по история и народопсихология на Бавария, описва през 1955 година отколешната баварска склонност към онзи вид политика, ръководена от чувствата и темперамента, вместо от разума. Тъкмо тя, според учения, много добре прилягала на бойкия пропаганден стил на националсоциализма.

Алкохолът е виновен?

Американският историк Дейвид Клей Лардж търси други причини - необичайно високата консумация на алкохол в баварската столица е според него един от факторите за политическото радикализиране. Лардж изследвал прословутия Хитлеров поход към властта на 9 ноември 1923 година и установил, че преди въпросния поход били изпити 143 еднолитрови кани с бира. Или с други думи: хората, асистирали на Хитлер при поемането на властта, са били в голямата си част пияници без всякакви задръжки. Вярно, че по онова време навсякъде в Германия се е пиело доста, но само в Мюнхен е съществувала тази толкова съдбоносна връзка между алкохола и политиката. Казано иронично: само там бирхалето се превръща в светилище.

Мюнхенските "специфики"

И още нещо допринася за успеха на Хитлеровия пуч в Мюнхен, твърди на свой ред политологът и публицист Мартин Хехт: "За баварската столица открай време е характерна една ясно изразена грандоманщина, която се базира на силен традиционализъм и на едно предмодерно и дори антимодерно схващане за идентичност, манифестиращо се в предизвикателно-провинциалния лозунг: Ние сме си ние."

Тези мюнхенски специфики де факто допринасят за "раждането" на нацистите - от една разнородна групичка объркани хора те се превръщат в застрашително масово движение. Именно в Мюнхен, сдобил се през 1935 година с титлата "столица на Движението", се пишат първите програми за нападения, там се организира първата разправа с политическата опозиция, там се поставя началото на системното изтребление на евреите.