Откакто медицината е в състояние да установява пола на нероденото дете, целенасочената селекция си проби път в много страни по света. В Азия, например, вече има огромен дисбаланс между мъжкото и женското население. По преценки на Фонда за населението към ООН, в Азия има недостиг на над 117 милиона жени. Обикновено на 105 момчета се раждат около 100 момичета. В Китай обаче съотношението е 116 момчета на 100 момичета, а в Индия - 111 на 100.

Двете най-многочислени страни в света имат и най-голям проблем с дисбаланса между половете. Сходно развитие се наблюдава обаче и на дрги места - например в Азербайджан и Армения, в Албания и Македония, където процентът на ражданите момчета е значително по-висок от обичайния.

Защото е важно да имаш син

Кристоф Гюмото, експерт от френския Институт за населението, твърди, че факторите, стимулиращи това неравновесие, са междувременно съвсем ясни: "В страни като Албания или Китай обществото предпочита синовете. И онези, които не могат да си позволят повече от едно-две деца, са принудени да взимат трудни решения. А при налична технология за селекция мнозина не се колебаят да я използват, ако вече имат едно дете и то не е момче”, посочва експертът и добавя, че причините да се предпочитат момчета са твърде многопластови, за да се обясняват единствено с предразсъдъци. В повечето патриархални общества, например, разчитат на това, че поне един от синовете ще си остане вкъщи, за да се грижи за родителите си. От дъщерите полза де факто няма, защото след като се омъжат, те отиват да живеят в чуждото семейство. И още нещо: “Синовете продължават фамилната традиция и опазват името, а на някои места те са необходими дори за изпълнението на определени ритуали при погребението на родителите”, обяснява Кристоф Гюмото.

Правителствата в Индия и Китай са междувременно сериозно загрижени заради дисбаланса между мъжкото и женското население. Така например индийската министърка по въпросите на семейството Манека Ганди предложи да се въведат задължителни прегледи за бременни, с цел да се осуети умишленото умъртвяване на женски зародиши. Но и съществуващата от близо 20 години забрана за определяне на пола на зародиша не дава желания ефект. Разноските по по-сетнешния чеиз на момичето стряскат родителите много повече, отколкото забраната за нелегални аборти.

Мъже без съпруги

В продължение на 30 години китайската политика „за едно дете” намаляваше значително броя на ражданията. Междувременно забраната за второ и трето дете е поразхлабена, но докато се видят резултатите, ще измине още доста време. Според официалните данни от голямото преброяване през 2010 година, цитирани от китайското държавно радио, всяка година близо 1,2 милиона мъже в Китай не успяват да си намерят съпруга. Шведската социоложка Лиза Еклунд, която е защитила дисертация, посветена на дисбаланса между половете в тази страна, казва: „В страни, в които брачната институция е изключително важна и практически универсална, обществото ще се окаже пред непосилно предизвикателство заради огромния превес на мъжете".

Шведската социоложка обръща внимание на още два аспекта на този проблем: заради дисбаланса между половете е възможно да се стигне до засилване на принудителната проституция и на търговията с жени, а общественото положение на женското население може да се влоши още повече. "Общества, в които има превес на мъже, по принцип са склонни да държат жените под много строг контрол”, казва изследователката.

Кристоф Гюмото, който от десет години насам изследва страни и региони, в които има превес на мъжкото население, също смята, че този дисбаланс ще се отрази негативно на жените: "Те може би по-лесно ще си намират брачен партньор, но не бива да забравяме, че тук говорим за силно традиционни общества, в които жените имат ясно определена роля - да бъдат майки, съпруги и домакини. И нищо повече. Заради недостига на жени тази роля ще се затвърди още повече, а това на практика ще лиши женското население от възможността за професионална реализация, например", предупреждава френският експерт.