Когато говорим за пари, имаме предвид монети и книжни пари. Само че "книжните" пари не винаги са от хартия. В страните от еврозоната банкнотите се изработват от памучна материя. В други държави обаче отдават предпочитание на пластмасите, които имат ясни предимства. Макар и по-скъпи, подобни банкноти остават по-дълго в паричното обращение, защото не се късат така лесно. Такава практика има в редица тропически страни като Малайзия и Виетнам.

В началото бе австралийският долар

Пионер в използването на полимерните копюри е Австралия, която ги въведе през 1988 година. Всъщност историята им обаче е значително по-дълга. През 1966 страната изостави австралийския паунд и прие австралийския долар за своя парична единица. Макар новите банкноти да бяха считани за най-осигурените срещу фалшифициране в цял свят, доста скоро се появиха първите "ментета". Държавната банка тогава реши да въведе пластмасовите банкноти в обращение, което и стана през 1988 година.

Един експерт от онези времена пояснява: Онова, което се вижда, може и да се фотокопира. Това значи, че цветовете на хартиените банкноти могат да се анализират, да се разложат на основните им тонове, а след това да се отпечатат на нова хартия - т.е. да бъдат подправяни. Като решение на проблема химиците от университета в Мелбърн разработват трипластови прозрачни полимери, състоящи се от полиетилен и полипропилен. Те не могат да бъдат фотографирани и се влагат в производството на банкнотите.

За ужас на фалшификаторите

Допълнителен елемент на сигурност е една малка снимка във фолиото, която при раздвижване променя цветовете и образа си. Най-накрая банкнотите получават специално лаково покритие от полиуретан, което ги предпазва от износване и ги прави лесно броими. Новите пластмасови пари на Австралия се оказаха търговски хит - тази практика беше възприета и от други страни. След въвеждането им в Румъния, Нова Зеландия и Бразилия процентът на подправените банкноти намаля с близо 90%.