Тази есен румънците ще избират нов парламент. Но дали това ще сложи край на несекващата политическа криза и ожесточените борби за надмощие между президент и премиер? ЕС би следвало да се поучи от "румънския пример": да разбере, че е безсмислено да приема в Общността страни, чиято съдебна система не е нито независима, нито стабилно изградена. И второ: че за пресушаването на национално-държавните егоизми не е достатъчно инсталирането на наблюдение от страна на Брюксел. За да се създаде в Румъния политическа култура от западен тип, ще е нужно още много, много време.

Пороци и комплекси

Крайният индивидуализъм на румънците твърде често им пречи да мислят в категориите на общото благо и обществения интерес. Той е естествената хранителна среда за развитието на силна корупция. Политиците в страната отдавна са открили тази закономерност - и са я превърнали в добър бизнес. Наличието на свръхбюрократични спънки се обяснява с това, че всеки нов закон е и нов шанс за вземане на рушвети.

Грешно би било тези грозни практики да се приписват само на комунизма - те са и наследство от дългото османско владичество по тези земи, когато местните хора са научили и първите си уроци по купуване на постове и служби. Тези порочни практики никога не са преставали да действат. При цялото възмущение, което те пораждат днес в обществото, румънците всъщност се възхищават от шмекерлъка, защото го схващат не само като измамничество и шарлатанство, но и като изобретателност, с чиято помощ се извличат ползи от всяка ситуация.

Румънският поет Михай Еминеску формулира един от постулатите на румънския манталитет, твърдейки, че чуждият опит и маниер на работа винаги трябва да бъдат "преоткривани" и пречупвани през румънските представи. Чудно ли е тогава, че в една гигантска организация като ЕС румънците срещат огромни трудности да се съобразяват с европейските норми и правила?

Лутането между Изтока и Запада

Националният манталитет е белязан и от едно друго основно противоречие: от една страна румънците се гордеят с онова, което са постигнали като нация, но също толкова често са обладани от комплекси за малоценност и готовност да се самоунижават. Като ги наблюдава, човек има усещането, че румънците все още търсят своето място между Изтока и Запада. Едва когато се осъзнаят всички тези особености на националния манталитет, ЕС ще може да помогне на румънците да доразвият демокрацията и гражданското си общество.

АГ, ДР, МБ, ДП, ВБ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова