Алексей Навални най-вероятно ще изтърпи наказанието си в поправителната колония N2 в град Покров, Владимирска област. Официално потвърждение за това няма, но пък от Федералната служба за изпълнение на наказанията обещават, че „Навални ще пребивава в нормални условия и заплаха за живота и здравето му няма“. Колония N2 в Покров е сред зоните с най-строг режим, в които „пречупват“ арестантите. Както точно го правят – разказва активистът Константин Котов, прекарал там 1,5 г. за организирането на неразрешени митинги.

Наричат колония N2 в Покров „червена“. Какво означава това?

К. Котов: Това означава, че администрацията определя всичко – вътрешния ред, режима и съдбата на хората. При това обичайно не се действа директно, а чрез другите осъдени - т.нар. „актив“. Тези хора изпълняват нарежданията на администрацията, определят режима, следят останалите и даже могат да използват физическа сила спрямо тях. Другият вид зони са „черните“, където всичко се решава от самите арестанти.

През какви процедури преминават арестантите при пристигане?

К. Котов: Процедурата по влизането в колонията е доста неприятна: оглеждат те, събличат те и трябва да облечеш затворническата униформа. Освен това ти бръснат главата. Има преглед при психиатър, където арестантът трябва да реши един елементарен тест, а освен това той минава и през един  повърхностен лекарски преглед. На финала е разговорът със сътрудниците на оперативната служба, който е решаващ за съдбата на затворника – от него зависи дали присъдата ще мине относително леко и дали ще е възможно предсрочно излизане на свобода.

Какъв психологически натиск се оказва в колонията?

К. Котов: Ще ви дам един пример от самото начало. Отвеждат всички новопристигнали в малко затворено помещение. Дават ти метла, карат те да метеш и да кажеш, че не поддържаш арестантските порядки и се задължаваш да вършиш работа по благоустройството на територията. При това те снимат на видео – много е унизително. А онези, които не изпълнят изискванията, са заплашени с физическа разправа.

Мен лично не са ме били, но съм чувал достатъчно такива истории от останалите арестанти. Най-разпространеното наказание е боят по петите – например с отчупен крак от дървен стол. Много е болезнено, а следите от боя не личат – ако ти дойде някой на свиждане, не си показваш краката. Затова този вид наказание се прилага много често. Иначе съм бил санкциониран шест пъти с „порицания“, които фактически  правят предсрочното освобождаване невъзможно – за това, че веднъж друг осъден ми услужи с ръкавиците си в студа; за това, че веднъж не съм поздравил един от служителите в колонията; както и за това, че не ми беше закопчано най-горното копче.

 А какви са възможностите за общуване в тази колония?

К. Котов: Не са много. Разрешени са писма, но само на хартия, докато в повечето руски колонии е допустимо да се пишат и писма в интернет. По телефон може да се разговаря по 15 минути веднъж на две седмици - и то след издаването на специално разрешение, което може да отнеме няколко месеца. Освен това веднъж на два месеца е разрешено кратко свиждане.

В първите две седмици, по време на т.нар. „карантина“ не е възможно да се общува и с другите затворници – можеш да говориш само с разпоредителите, с „актива“. Те ти нареждат както да правиш, трябва да получиш тяхното разрешение и за посещението на тоалетна. Оттам нататък режимът постепенно се облекчава, но дори и в обикновения отряд никой не говореше с мен – разбрах, че са им забранили.

Какво би могло да очаква Навални в тази колония?

К. Котов: Не смятам, че ще използват физическо насилие спрямо него – казвам го на базата на собствения си опит. Но със сигурност го чака пълна изолация – вътрешна и външна, а това е много тежко. Още повече за Алексей, който е публична фигура. Но мисля, че ще се справи. Това, че попада точно в тази колония, е лошо за него. Но е добре от гледна точка на това, че целият свят ще разбере за тукашните порядки и те може и да се подобрят.