Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози се споразумяха за налагането на нещо, което самите те доскоро отхвърляха, а именно: в бъдеще задлъжнелите държави да получават автоматично наказание, без никакви предизвестия. Ще рече - без да им бъде дадена възможност да се предпазят от санкциониране.

Пактът за стабилност трябва да послужи за дисциплиниране на страните от еврозоната. Берлин и Париж са дори толкова настоятелни, че държат до петък, 9 декември, останалите 15 държави с единна валута да подпишат споразумението. Меркел и Саркози дадоха да се разбере, че няма да търпят поредната дълга дискусия, завършваща в нищото. Няма никакво време, защото еврото може да се срине, а с това би се провалил и ЕС. Така че тук вече става дума за спасяване на Общността. Тук всяко протакане може да се окаже пагубно.

Малко, но от сърце

Ако се окаже, че е необходим, ще бъде сключен дори нов договор за създаването на фискален съюз в допълнение на съществуващите сега европейски договори. Това би оформило различни групи вътре в ЕС - нещо, което Меркел на всяка цена искаше да избегне. Сега обаче поради липсата на алтернатива тя изглежда е съгласна да приеме и това предизвикателство.

Все пак новата стратегия не предвижда намеса в бюджетите на отделните държави от еврозоната. Все още не. Това би било и доста трудоемко, имайки предвид, че в страни като Германия подобна промяна не може да мине без поправка в конституцията. Саркози пък се е прицелил във втори президентски мандат и противниците му го обвиняват, че предавал френските интереси.

Затова Берлин и Париж прегръщат така горещо компромисния вариант за налагането на автоматични санкции при достигането до определена дългова граница. Новият Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) трябва да работи още в края на 2012 година - 6 месеца по-рано от първоначално планираното. Защо обаче това не може да стане и по-рано - Меркел и Саркози предпочитат да не казват. Загадка е и защо двамата лидери не предлагат банков лиценз за Механизма, за да може той да си заема пари от ЕЦБ.

Идат ли еврооблигациите?

За да се стабилизират финансовите пазари и да се върне доверието в еврозоната, споразумението предвижда в бъдеще частните кредитори да закупуват държавни облигации на практика без никакъв риск. Новият фискален съюз може да бъде създаден обаче само ако политиците получат още малко време. В тази връзка Германия и Франция разчитат на това ЕЦБ да продължи да изкупува държавни облигации на задлъжнели страни. Това е комай единственият начин за бързо набавяне на средства.

Има и още една възможност, над която вече се работи, а именно националните банки да инжектират свежи пари в МВФ, който от своя страна да раздели сумите между Италия, Испания, Португалия, Ирландия и други закъсали държави. Ангела Меркел и Никола Саркози сега трябва да убедят европейските си колеги, че предлаганите мерки нямат алтернатива. Защото ако не бъде постигнат консенсус, ЕС ще изпусне и последния си шанс за спасяване на общата валута.

Междувременно американската рейтингова агенция Стандард енд Пурс предупреди, че задълбочаването на дълговата криза може да доведе до понижаване на кредитния рейтинг на още 15 страни от еврозоната. Агенцията е готова да направи преоценка на кредитния рейтинг на въпросните държави. Шест от тях - Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Финландия и Холандия - са с най-високия възможен рейтинг ААА.