1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Танцуващият с автомобили

13 ноември 2010

Ударите на икономическата криза, обърканите действия на управлението и социалната несигурност се отразяват на индивидуалната и обществена психика на българина. Върху някои последствия се спира Георги Папакочев:

Дали вместо да си подредим къщичката, не я обърнахме надолу с главата?Снимка: dpa

Тези дни в Интернет беше разпространен видеоклип, на който се вижда разсъблечен възрастен софиянец да танцува весело между прелитащи автомобили по софийското "Цариградско шосе". Съобщено беше и за млад човек в Пазарджик, който след като срязал ухото на баща си, задигнал колата му и в крайна скметка се покачил, също гол, на електрически стълб, където бил покосен от токов удар. Допускат, че е наркоман. През миналата седмица 27- годишен мъж, глухоням, едва не влезе с мощния си автомобил БМВ през парадния вход на президентството, като успя да спре едва на сантиметри от изумените гвардейци-охранители. „Авто-джигитът” набързо беше въдворен в психиатрична клиника.

Експерименти на живо тялоСнимка: Uni Bonn

Националният 4-ти километър?

Това са само няколко пресни примера за разклатеното душевно здраве на българина, който всекидневно е заливан с лоши новини, постоянни заплахи и като че извиращи отвсякъде неприятности. Дали ще се обсъждат разтърсващият хаос в здравеопазването, случаите на несекващата и неуловима улична престъпност или ще се говори непрекъснато за нови данъци, за поскъпващи стоки, ако щете и за неизбежни „катастрофални” земетресения - всичко това води обществото до състоянието, което психолози определят като „приучена безпомощност”. А тя, въпросната безпомощност, неизменно поражда невротично поведение, което се проявява както в агресивност, озлобеност, така и в пасивност и дезориентация.

Шарманка-шарлатанка

Има обаче и друго. От десетилетия вече българското общество живее с убеждението, че страната му е на дъното по икономическо развитие, че е сред най-бедните държави, че държи почти всички отрицателни рекорди в ЕС. Това кара българина да се чувства все по-безсилен и уязвим в сравнение дори с балканските си съседи. Подобни настроения се отразяват пагубно върху обществената психика, която се намира в постоянно прикриване на болката и невъзможност да се намери изход, в усещане, че тъкмо отделният човек е жертвата и губещият в сравнение с обществата, които служат като желан еталон. Тази нагласа потиска хората, а усещането, че не може да се излезе от това състояние за тях става вече хронично. В резултат гражданите стават пасивни, техните общности са разпокъсани и неориентирани, а сред тях се формира и значителна група от откровено неадекватни в поведението си индивиди.

Има ли изход?Снимка: fotolea/Tatiana

В така култивираната среда се появяват и неизбежните политически шарлатани, които ловко започват да манипулират създадените невротични нагласи и поведения, без обаче да могат да сторят онова, което самото общество не е способно да направи. Едно е да говориш непрекъснато за промени, друго е да създадеш на практика модерно здравеопазване. Щом се налагат реформи в образованието и науката, защо не се използва за тази цел самата наука, а не единствено счетоводители и финансисти? Как да направиш хората съпричастни към икономическото развитие на страната си, когато вместо от личности със знания и практически опит, това се прави основно от т.нар. „финансови анализатори” със шаблонни компютърни програми?

Европейска психотерапия?

Вероятно в подобни практики се крие и обяснението защо се правят опити за реформи, за които е ясно, че са безполезни още преди да са започнали - те просто се стартират без широко и компетентно гражданско участие. А то, както вече стана ясно, се намира в безрадостното състояние на споменатата вече „приучена безпомощност”, караща хората да се затварят все повече в семейството или рода си, в тесния кръг на приятели и колеги и пречеща им да се ориентират към някакви организирани социални действия или групова активност.

Изходът? Във всички случаи той се крие някъде в необходимостта от истинска „европейска” терапия на общественото съзнание. А тя би могла да се приложи успешно единствено ако икономическите, политически и социални дразнители намалеят и дори започнат да отпадат. Което на този етап изглежда непостижима мечта за България. С изключение, може би, на неясната мечта на танцуващия гол веселяк с прелитащите автомобили по „Цариградско шосе”.

Автор: Г. Папакочев, Редактор А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ