Никой не иска да пести - това е посланието на излъчваните по гръцките телевизии репортажи. Но вярно ли е това? В момента Гърция влиза в ролята на нещо като европейски лабораторен опит. Никоя друга страна-членка не съкрати по време на финансовата криза толкова бързо и толкова силно бюджета си. Никъде другаде в еврозоната за толкова кратко време не беше променен така драстично начинът на живот на гражданите. Как се справят хората с всичко това?

Живот в оскъдица

На този въпрос може да се отговори най-добре с конкретни факти от живота - например с личната история на Костас Александру. Той един от тези, които през следващите седмици ще изгубят много. Костас работи в министерството на образованието, има 25-годишен стаж. Заплатата на 51-годишния Александру е 1 300 евро бруто. Съпругата му е работила в софтуерна фирма, която фалира преди пет години. Оттогава тя търси работа в изпадналата в криза Гърция.

Преди Костас Александру е бил убеден социалист. Той и съпругата му винаги са гласували за ПАСОК. Тогава, в по-добрите години за Гърция, се раждат и децата им. Днес синът им е на 18, а дъщеря им - на 15 години. И двамата ходят на частни уроци, за да са сигурни, че ще се представят добре на матурата. Те вземат уроци по английски и френски, защото нивото на обучение в училище не е достатъчно добро. А това струва 600 евро на месец. Така на семейството остават около 500 евро месечно за живот.

В Гърция има два вида държавни служители. Едните са във финансовите институции и печелят добре, а другите - по министерствата, получават оскъдни заплати. Съкращенията в бюджета се отразяват зле на хора като Костас Александру. Ще излезе ли той на улицата да демонстрира срещу мерките за икономии? "Не", отговаря Костас, "аз осъзнавам, че страната ни е задлъжняла много и трябва да пести."

С този начин на мислене Костас Александру е част от мнозинството в гръцкото общество. Институтът за изследване на общественото мнение MRB задава на гражданите въпроса дали са готови на жертви, за да помогнат на страната си. 60% от запитаните отговарят с "да". Повече от половината даже са на мнение, че за възстановяването на Гърция са необходими още повече съкращения.

Апатия и безсилие

За разлика от кадрите, които се излъчват по телевизията и създават представата, че премиерът Папандреу среща голям отпор от страна на обществото, в резултатите от социологическото проучване няма и следа от това внушение. Над 68% от анкетираните не виждат причина за смяна на властта. В допитванията социалистите от ПАСОК водят с 12% пред опозиционната Нова демокрация.

Въпреки това съществува една сериозна опасност. И тя не идва от ръба, а от сърцевината на изтощеното гръцко общество. Костас Александру няма да гласува отново за ПАСОК. Но няма да гласува и против социалистите. Той просто ще стои надалеч от урните, защото вече не вярва на никого. 51-годишният мъж, който е принуден да работи на черно, за да издържа семейството си, не вижда смисъл да участва в политическия живот. Той е един от мнозината гърци, които живеят в изгнание в собствената си държава.