ДВ: Г-н Шрамайер, изненада ли Ви резултатът от втория тур на президентските избори в България?

Шрамайер: В политиката вече нищо не ме изненадва, камо ли пък в българската политика. Със заплахите си за оставка Борисов придаде на тези избори значение, което те всъщност не заслужават. Ако не го беше направил, изборът на Радев можеше да се изтълкува като неприятно, но все пак незначително събитие. Цачева или Радев - има ли всъщност значение? Правомощията на държавния глава са и бездруго незначителни.

В същото време би трябвало да се помисли дали не е разумно да се сложи край на това разминаване - имаме пряк избор на президента, но правомощията му са незначителни. И дали изобщо страната има нужда от президент. Ако прехвърлим наум досегашните президенти, от Желев до Плевнелиев - кой от тях е оказал трайно влияние върху българската политика? Може би Желев с неговите „Боянски ливади” от лятото на 1992. Или Първанов с неговия „Голям шлем”, като в този случай влиянието е за съжаление негативно.

Та защо бе избран Радев? Защото бил уж неопетнен. Доста тъжно е, че това очевидно те прави достатъчно квалифициран за поста. Радев бил персонификация на протеста на българите срещу истаблишмънта - и преди всичко срещу Борисов и ГЕРБ. Но защо трябваше тъкмо човек на Социалистическата партия да олицетворява този протест? Или връзката между Радев и БСП е чисто случайна?

Нима в тези несигурни времена българинът отново търси „силен човек”? Може би затова даде гласа си за един истински генерал - генералът от пожарната очевидно вече не върши работа.

Тъй като политическата насоченост на Радев е точно толкова неясна, колкото и тази на Тръмп, можем само да предполагаме, че вятърът ще задуха от тези посоки - национализъм, проруски жестове и антибежанска реторика. По-точни изводи ще могат да се направят чак на идните избори.

И още нещо: ДПС отново беше политическата сила, която реши избора. Важна роля са изиграли по всяка вероятност и някои задкулисни размествания в съотношението на силите между олигарсите. Борисов навярно се е оказал ненужен.

ДВ: Както знаете, Бойко Борисов вече обяви оставката на кабинета си. Как ще коментирате това решение?

Шрамайер: С непремислените си заплахи за оставка Борисов сам се вкара в капан, от който вече не може да излезе, без да навреди на имиджа си. Освен това навярно усеща, че ерата „Борисов-ГЕРБ” е към края си. Но може би се надява да си върне властта чрез евентуално въвеждане на мажоритарна избирателна система.

ДВ: Какво ще последва, според Вас, оттук нататък? Нова фаза на нестабилност?

Шрамайер: Каква стабилност може да има в една страна като България, която от години насам не е в състояние да проведе спешно необходимите реформи? Вместо това само лавира. И се лута насам-натам без ясни цели. В българския случай стагнацията играе ролята на стабилност.

ДВ: Как, според Вас, би могло да изглежда следващото правителство?

Шрамайер: Каквото и правителство да бъде избрано - независимо дали по старата или по нова избирателна система, то няма да е правителството, от което България се нуждае, за да се сложи край на вечното пропадане.

Ако обаче се стигне до предлаганото от Борисов свикване на Велико народно събрание, би трябвало да се помисли и за въвеждането на индивидуална конституционна жалба, която да даде на всеки отделен човек възможността  да сезира Конституционния съд, когато са нарушени негови основни права.

ДВ: Как, според Вас, ще се отрази резултатът от тези избори върху българската външна политика?

Шрамайер: Ще трябва внимателно да следим дали България няма да се отдалечи от ЕС и от НАТО. Това би могло да предизвика нестабилност в цяла Югоизточна Европа.