"Срещал съм и щастливи цигани" - така е наречен филмът на на сръбския режисьор Александър Петрович, който през 1967 получава специалната награда на журито в Кан и е номиниран за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм. А песента от филма "Джелем, Джелем" става химн на Световния конгрес на ромите през 1971 година. Ромите се сдобиват с ново самочувствие и то не само на Запад, но и в комунистическите страни от Източна и Югоизточна Европа. Югославските делегати, подкрепяни от Тито, играят значителна роля в Международния ромски съюз. Те дори дават Югославия за пример на западните държави.

Те държат на независимостта си

Първоначално комунистическите режими се отнасят към тях по-скоро неутрално. Това обаче се променя, когато установяват, че ромите са не само "жертва на капитализма", но искат да отстояват своята независимост и при социализма.

Под егидата на комунистическата партия през 20-те години в СССР е създаден "Всерусийски цигански съюз". Не след дълго обаче е разтурен. След 1945 подобни ромски организации съществуват и в България, Унгария и Чехословакия, но всички те изчезват много бързо. Остават само някои етнокултурни институции като основания през 1931 година московски ромски театър, както и цигански оркестри и танцови ансамбли.

През последните две десетилетия от съществуването на Югославия Тито разрешава съществуването на дузина ромски организации. За разлика от него, националните комунистически държави провеждат политика на репресии и принудителна асимилация на ромите.

Номади по душа

Комунистическият апарат насочва репресивните си мерки предимно към чергарите, които са малцинство сред ромите в Източна и Югоизточна Европа. В България, например, те са само една десета от ромското малцинство, но в Полша и Русия са мнозинство.

През 1956 година Съветският съюз забранява чергарството, а Полша започва да предоставя постоянни жилища и работни места на ромите. След като експерименът се проваля, през 1964 година режимът задължава ромите да имат постоянна адресна регистрация - пътуването с фургони им е забранено. И в рамките на две години полският режим успява да постигне тяхната уседналост.

Подобни методи използват и режимите в България и Румъния, като те почти никъде не се натъкват на съпротива. А и тя не би имала и изгледи за успех - в течение на столетията ромите до такава степен са привикнали с потисничеството, че го приемат като своя съдба. Комунистическият режим в Чехословакия, например, забранява на ромите да упражняват обичайните си занаяти - повечето от тях са принудени да започнат работа в службите по чистотата. Чехословашките комунисти се отнасят особено брутално към пътуващите цигани - задължават ги да се регистрират в определено населено място и им забраняват да работят другаде. Конете им са изклани, а караваните - изгорени.

Българският режим - най-последователен

В средата на 60-те години чешките комунисти започват насилствено да асимилират ромите. Властите вече ги определят не като етническа група, а като социално и културно изостанал обществен слой. Режимът разпорежда те да бъдат разселени равномерно по територията на републиката - в някои населени места са въведени "цигански квоти". В източната част на Словакия принудително са опразнени над 1 300 цигански селища.

В годините на Пражката пролет антиромската политика малко се променя - постепенно възникват ромски сдружения и кооперативи. "Нормализирането" след нахлуването на съветските войски обаче слага край на тези инициативи и през 70-те години Чехословакия се завръща към вече изпитаната принудителна асимилация.

В Румъния, където живеят два милиона роми, режимът на Чаушеску се постарава да ги откъсне от обичайна им социална среда. След което обаче държавата престава да се интересува от тях и те подхващат отново старите си занимания. Най-последователно е извършена асимилацията в България - забранена е дори циганската музика. Въпреки това ромите в страната - към 800 000 души - успяват да намерят своята ниша във времената на плановата икономика. Независимо дали става дума за керемиди или твърда валута, за американски джинси или швейцарски часовници - за ромските търговци нищо невъзможно няма. Интеграцията на пазара на труда се проваля, но ромите оцеляват благодарение на търговските си умения. Деморализацията и откъсването им от корените са най-силни в тези държави, в които и това им е забранено и те деградират до чиста проба обекти на социалната бюрокрация.

АГ, ФАЦ, КШ, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова