Миналата седмица известният германски писател Мартин Валзер разкритикува общественото мнение в Германия, което според него се занимавало прекалено много със случаите на корупция в германски фирми, борещи се за поръчки в чужбина. Валзер имаше пред вид конкретно концерна Сименс.

Вестник ФАЦ цитира германския писател с дадения от него пример за България и Румъния като нарицателно за корумпирани страни, където не можеш да получиш никаква обществена поръчка без подкуп. Журналистът Ханс Лайендекер, който разследва отдавна случаи на корупция, репликира Валзер и представи своите тези.

Фирмите нямат изгода от даването на подкупи

"Когато Валзер казва, че във Франция никого не го е грижа за корупцията, в това има частица истина. Във Франиця действително имаше няколко големи случая на корупция, които не бяха разследвани с необходимата прецизност. Но за френските концерни последиците на международните пазари бяха болезнени. Както пиша в книгата си "Голямата алчност", в крайна сметка корупцията губи, а моралът печели. Когато ви наложат големи глоби заради подкупи и ви прогонят от определени пазари, финансовите резултати са катастрофални. Смятам, че корупцията има и още един голям недостатък: фирмите, които я практикуват, нямат мотивация да произвеждат максимално добър продукт. С други думи, ако трябва да отделяш пари за подкупи, за да накараш някого да купи твоя продукт, ти ще имаш по-малко пари за развойна дейност и няма да произвеждаш най-доброто. Ето защо корупцията води до два много отрицателни резултата за всяка фирма - санкциите и спадането на качеството."

Връзката между лобизма и корупцията

Журналистът Ханс Лайендекер припомня за огромния брой служители на частни фирми, които работят за министерствата в Германия. По силата на отработен механизъм фирмите ги командироват да работят по някакви законопроекти и после си ги прибират обратно. Министерствата не им плащат нищо, а получават готов продукт.

Тази форма на лобизъм е много по-силна, много по-организарана, много по-целенасочена. Фирмите внимателно си правят сметката: кого можем да пратим да работи за правителството, кой доскорошен висш правителствен чиновик можем да наемем, каква работа ще ни свърши. "Това е проблем в Германия. Докато в други страни един политик три години след излизане от политиката няма право да премине в същата сфера от частния бизнес, в която е работил дотогава, в Германия този преход може да се извърши веднага. А това, естествено, също поражда корупция", категоричен е Ханс Лайендекер.

Корупцията почва на дребно, но завършва в огромни мащаби

Според Ханс Лайендекер корупцията може да бъде дефинирана по следния начин: злоупотреба с обществена длъжност за лична полза. "Никога няма да можем окончателно да изкореним корупцията, но можем поне донякъде да я изолираме. Смятам, че през последните години сме го постигнали в общините. Имаше цяла серия съдебни дела, в която служители получиха тежки наказания. Убеден съм, че при корупция санкциите много помагат", твърди журналистит, който се занимава отдавна със случаи на корупция.

Според него схемата е много проста: "Подкупите започват с дреболии. Примерно, когато някой ви покани на бизнес-обяд и плати сметката. Започва се с обеди и вечери, после идват безплатните почивки и накрая сте омотан отвсякъде."