Проф. Валтер Кремер преподава статистика в ТУ Дортмунд. Автор е на книгите "Така се лъжe със статистика", "Страхът на седмицата", "Паникьорите" и много други. Той е убеден, че германците са нация от паникьори. Ето аргументите му:

В интервю за хамбургския седмичник "Ди Цайт" проф. Кремер отрича, че 2011 е особено опасна година, въпреки скандала с диоксина и Ешехерия коли в Германия, въпреки разрушителните торнадо в САЩ или ядрената катастрофа в Япония. Според него опасността човек да загине в наши дни вследствие на нещастие не е по-голяма, отколкото по друго историческо време. Досега няма нито един починал вследствие на радиоактивното заразяване от Фукушима. Въпреки това мнозина го смятат за неимоверна заплаха. Същинските бедствия обаче, точно обратното, се игнорират - земетресението и цунамито, отнели живота на хиляди хора.

В последната си книга "Страхът на седмицата" професорът се спира именно на въпроса дали германците са най-големите паникьори. Фактите говорят в полза на тезата му. Той сравнява заглавията на различни германски всекидневници с тези в чуждестранния печат. Вестник "Франкфуртер Рундшау" например публикува четири пъти повече панически информации от френския "Льо Фигаро". Или по темата "луда крава": в мюнхенския "Зюддойче Цайтунг" понятието се мярка от 2000-та до 2010 г. няколко хиляди пъти - около два пъти по-често, отколкото в британския всекидневник "Гардиан".

Германска неповратливост

Професорът по статистика цитира швейцарския психолог Карл Густав Юнг, според когото съществува колективно подсъзнание. Западните европейци, особено германците, са по-податливи на страхове от други заради историческия си опит. Като се започне от 30-годишната война, по време на която една трета от населението загива в резултат от насилие. Това травматично преживяване очевидно не е преодоляно от мнозина германци. Пример от най-новата история е Втората световна война.

Възможно е също да е вина на медиите, че в Германия реакциите са така пресилени. Различията между тевтонските, галските, англосаксонските и японските интелектуалци са изследвани навремето от норвежкия изследовател Йохан Галтунг. При това той поставя на германските интелектуалци, към които биха искали да се числят и журналистите, по-скоро лоши бележки. Според Галтунг те са твърде неповратливи, твърде привързани към собствените си теории и готови да ги защитават с всички сили и средства. Тази германска тромавост води до избор на всевъзможни погрешни пътища. Докато англосаксонците бързо се отказват от негодните теории и започват да използват други.

Да не проповядват, а да информират!

Според Валтер Кремер медиите би трябвало да се съсредоточават върху ролята си на хроникьори на събитията. Твърде много журналисти се възприемат обаче като проповедници. Правят се, че знаят как функционира светът и как би трябвало да изглежда. Твърде често медиите премълчават истинските опасности като болнични инфекции, лоша хигиена, епидемии и вируси. В Германия всяка година от вътрешноболнични инфекции умират 50 хиляди души. Но във вестниците няма и дума по въпроса. Всяка година по света от диария умират милиони бебета заради замърсената питейна вода. Да не говорим за това, че опасността Земята да бъде ударена от астероид през следващите 100 години в никакъв случай не клони към нула.

Страхът от неразбираемото

Но от какво точно се боят хората? Според проф. Кремер, най-големите ни страхове са от нещата, които не разбираме. От сърдечно-съдови заболявания годишно умират двойно повече хора, отколкото от рак. Това обаче не ни плаши толкова, защото си мислим, че знаем как функционира сърцето. Сърцето е помпа. Ако тя е дефектна, значи и ние сме дефектни. Но как се заражда ракът, е загадка за хората. И това ги плаши. Същото важи за радиоактивността - мнозина се страхуват от нея, защото ефектът й върху човешкия организъм е труден за разбиране.