През 18 век около 100 германски семейства от Пфалц се преселват в Пенсилвания. Там те можели по-свободно да изповядват вярата си, отколкото в Европа. Техните потомци говорят един от диалектите на немския език.
Реклама
Те се разпознават отдалече - по старомодното облекло и типичните двуколки. Откъде идва тяхната уникална религиозна общност? Амишите са вид менонити – протестантска християнска общност, основана през 16 век в Холандия. Най-големите общности на амиши, живеят днес в САЩ и Онтарио, Канада. Първите от тях пристигат от Германия и се заселват в Джърмантаун, Пенсилвания - днес квартал на Филаделфия.
Известни са с това, че се обличат семпло, живеят просто и се въздържат да използват достиженията на техническия прогрес - например автомобилите, електричеството, телефоните и интернет. Амишите са поставили преграда между себе си и останалото общество по религиозни причини, те не служат в армията, не ползват социално осигуряване, финансова помощ от правителството и не сключват застраховки.
Амишите емигрират от Европа към "Новия свят" в началото на 18 век. Историята на тяхната църква започва със схизма в Швейцария през втората половина на 17 век, когато християнска анабаптистка група, водена от Якоб Амман, се отцепва от общността на Швейцарските братя. Преследвани в Европа, последователите на Амман, наречени амиши, започват да се преселват в Америка. Пенсилвания е първият им дом.
Една четвърт имат германски корени
В Европа амиши днес вече няма, докато в Америка живеят над 200 хиляди представители на тази протестантска религиозна общност. И до днес голяма част от амишите говорят език, близък до старогерманския, който е известен като "пенсилвански немски" и прилича на диалекта, говорен в областта Пфалц.
Поради религиозната свобода, която предоставя, Пенсилвания се превръща навремето в убежище за членовете на преследвани религиозни малцинства от Европа. Една четвърт от днешните жители на щата имат германски корени, съобщава вестник „Ди Велт".
Амишите се заселват и в земите на Ланкастър Каунти, където живеят, следвайки предписанията на Новия завет. В социалния живот те се ръководят от неписани правила, които се предават от поколение на поколение: например за това какво облекло да носят жените, колко дълга да е косата им и т.н. Най-голямата ценност на амишите е скромността. Трудът и дисциплината също са на голяма почит сред амишите, докато мързелът и надменността се считат за най-големи пороци
******
Разгледайте и тази галерия със снимки за селото на американскиет мюсюлмани:
В селото на американските мюсюлмани
Преди 30 години те напускат хаотичния Ню Йорк, за да създадат общност, в която да живеят мирно и спокойно с децата си. Днес жителите на тази мюсюлманска колония се страхуват за живота си.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
Мирни хора или терористи?
Малко селце на 190 км северозападно от Ню Йорк: деца тичат по улицата, кокошки кълват из тревата… „Добре дошли в Ислямбърг“ - пише на табелата на входа на селцето. Всичко прилича повече на селска идилия, отколкото на ислямистка терористична организация. Но тъкмо такива обвинения все по-често се отправят към жителите на селището в община Томпкинс, щата Ню Йорк.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
Трето поколение американци
Селището е основано от привърженици на пакистанския духовник шейх Мубарак Гилани – предимно афро-американски преселници от второ и трето поколение. Децата се обучават в домашни условия. Единственият им досег с външния свят е чрез местните спортни клубове.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
Всички се познават
Ислямбърг е закътан в полите на Кетскил Маунтин. Криволичещ чакълест път свързва селището с външния свят. Семействата, които живеят на това място, пазаруват най-необходимото от малкия супермаркет, а в местната джамия се събират за редовните молитви. Хората тук се познават помежду си – доскоро никой не заключваше външната си врата.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
Джихадистко гнездо?
Напоследък Ислямбърг е обект на засилващи се критики. Блогът "Freedom Daily" например твърдеше, че проверка, разпоредена от президента Тръмп, е разкрила Ислямбърг като „най-големия американски кошмар“ – селището било лагер за обучение на джихадисти. Това впоследствие беше опровергано от сайта за проверка на фактите „Snopes“.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
С всички средства
Но атаките се водят не само с фалшиви новини. През 2015 г. в щата Тенеси беше арестуван мъж, призовавал да се опожари джамията в Ислямбърг. Това стана след като рокерите от "American Bikers Against Jihad" бяха посетили мюсюлманското селище. Кметът Рашид Кларк решително се противопоставя на всякакъв вид екстремизъм.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
"Тук няма никакъв проблем"
Местната полиция също отхвърля обвиненията на десните. „Хората тук са американски граждани и живеят на това място от над 30 години. Те са изградили това селище и контактуват и с хората отвън. Тук не съществуват никакви проблеми“, заяви шефът на полицията Джеймс Барнс.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
"Къде тук е джихадът?"
Критиките са отправени главно срещу „Мюсюлманите на Америка“, чието седалище се намира тъкмо в Ислямбърг. Според американското правителство, те са наследник на действалата през 1980-те години криминална организация „Джемаа ал-Фукра“. Членовете на „Мюсюлманите на Америка“ отричат подобно нещо. „Ако от 30 години насам се обучаваме за джихад, защо той още се бави?“, питат те.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
Не пречат никому
Жителите на Ислямбърг са отчаяни от постоянните изблици на враждебност и обвиненията, че селото им е инкубатор на тероризъм. „Та те не пречат никому да живее спокойно в тази страна, защото се водят точно от това правило“, казва Сали Зигърс, издателка на местния вестник "Hancock Herald".
Снимка: picture-alliance/AP Photo/M. Lennihan
Молитва за бъдещето
Но враждебните действия срещу мюсюлманите в Ислямбърг на спират. Адвокатката Тахира Кларк се моли за доброто на общността. Тя се надява, че ще бъде потърсена отговорност за всички деяния. А докато това стане, жителите на Ислямбърг ще трябва да се научат да заключват вратите си.