На 4 март филмът за дома в Мoгилино - една от 26-те български институции за деца с увреждания, ще бъде показан в Брюксел,в Европарламента. Българското социално министерство ще използва повода за промяна на институционалната система в България,която и по Ваши признания има проблеми?

Министър Масларова: Най-напред трябва да кажа, че филмът не е България и че откровено казано е твърде манипулирано представен. Могилино не е това,което се показва. Да, България има проблеми. Смятам, че всяка страна, където има деца с увреждания, има случаи на тежки психически и физически разстройства, има сериозни проблеми. България е отскоро в демократичен преход и разполага с ограничен ресурс и не би било реалистично да очакваме да се справи с всички проблеми изведнъж. Но ще подчертая, че подхождаме изключително отговорно към темата. Най-напред - законодателно.

Само 4% от изоставените деца в България са без родители.

Това значи, че има родители, на които е дадена възможност да забравят, че имат деца. Това няма да продължи. Семейният кодекс е готов и според промяната в текстовете му,ако до 1 година родител не потърси детето си, което е оставил в дом, то ще бъде дадено за осиновяване.

Прие се и стратегия за децата в България през следващите две години. И за нас ще е най-важно да използваме и в бъдеще структурните европейски фондове за повишаване на квалификацията на кадрите от системата на грижата за децата и да продължим с изграждането на новите алтернативни форми за социални грижи.

За по-малко от три години в България са разкрити над 240 нови, модерни форми на социални услуги за децата. Това са защитени жилища, дневни центрове, кризисни центрове,центрове за рехабилитация.И всичко това е насочено все към децата на България.

Институцията не е български феномен. И все пак,един от сериозните проблеми в съществуващата институционална система в България е, че светът на изоставените деца остава невидим. Конкретен въпрос: кога детските домове от затънтените села и паланки ще бъдат преместени в големите градове?

Министър Масларова: Много от детските домове вече са в градовете. Но

Деинституционализацията е въпрос не на пари, а на много пари

Трябва да построим нови сгради, те трябва да са модерни, да бъдат съобразени с всички - и санитарни и човешки - норми. Ето сега, дневните центрове, които изграждаме, всички те се откриват в областните и големите градове. Идете ги вижте в Ловеч, във Видин, в Пловдив. Но пак: повтарям деинституционализацията е бавен процес.Той се нуждае от време, от подготовка.