"Кьолнер щадтанцайгер" коментира:

Началото беше една колеблива стъпка, предприета с лекомислено доверие в политическото ръководство, сигурност във военното превъзходство и с не малко подсъзнателни страхове. Удивително е, че тази колебливост се чувства и днес, независимо че от тогава насам много се дискутира дали беше правилно да се започне войната в Ирак, както и кога и как да бъде сложен край на тази война. Въпреки това и след пет години тя продължава трайно да присъства в съзнанието на американското общество. Приема се, както бива приеман нелюбим член на семейството, макар и постоянно да създава ядове. Но и се изтласква от съзнанието като грозна хронична болест, за която ако не се налагаше, човек би предпочел да не мисли.

"Щутгартер цайтунг" изтъква по същата тема:

Явно е, че от модерната война няма особена полза. Или се налага постоянна окупация на дадена страна, или пък се води асиметрична война според собствените й правила: тайни агенти, специални части и нарушаване на военното право. Другата алтернатива е мирният път: дипломация, чужди помощи, силни международноправни институти. Онова, с което СЩ трябваше да се занимаят досега по-обстойно, е въпросът защо изобщо беше възможно Буш да бъде избран. Ролята на медиите, безразличието на гражданите - факторите са много. Лудостта на правителството на Буш е сериозна грешка на системата, която не бива да се повтаря. Предизвикателствата на ислямския тероризъм не са извинение.

На положението в Ирак пет години след началото на войната се спира "Франкфуртер рундшау", като посочва:

Демокрацията е дискредитирана като вносна стока на арогантните окупатори. Светските, в най-добрия смисъл граждански сили са потиснати от официално наложения уклон към религията до такава степен, че за правата на жените вече и дума не става. На младото и на бъдещето поколение създалата се ситуация не предлага никакви перспективи, което на свой ред щедро подхранва почвата на тероризма и анархистичното насилие. Чейни е прав: работата не е свършена докрай. Само че в друг смисъл - в смисъл на работата, свързана с мирното изграждане. Досегашната американска политика невероятно усложнява извършването на този тип работа.

"Осттюрингер цайтунг", излизащ в Гера, анализира настроенията в американското общество и колебанията в отношението на американците към войната в Ирак:

И това е част от американската амбивалентност - постоянно е мнозинството на онези, които със задна дата смятат войната в Ирак за грешка, но по всички въпроси, свързани с бъдещето на мисията, проявяват колебание. Преди време в САЩ като че ли беше започнало да се формира силно движение, което би могло да наложи край на войната. Това време отмина. Предизборната кампания, в която главна тема е антивоенната пропаганда, просто не се състоя. И това ще продължи да бъде така, докато ежедневното насилие в Ирак не стигне до трагичното ниво, от което нататък за него ще престане да се говори.