Водещата криминална групировка на Бразилия, Primeiro Comando da Capital (PCC), играе важна роля и в международната търговия с наркотици. Бразилското правителство обаче смята, че има друга сила, която е далеч по-опасна за стабилността и сигурността на страната – става дума за полувоенизираните групировки, наричани „милиции".

Те се състоят от държавни служители от сферата на сигурността, т.е. говорим за представители на полицията, военната полиция или на пожарната, които извършват престъпления. „Тези хора служат едновременно и на държавата, и на организираната престъпност", казва висш полицейски служител по този повод. 

Рекет, хазарт, търговия с дрога и оръжия

Милициите изнудват, събират рекет, контролират различни сфери на обществения живот, например транспорта, достъпа до кабелна телевизия и до пазара на жилищата под наем, организират нелегални хазартни игри, контролират търговията с наркотици и оръжие и дори нелегалния минодобив. По данни на федералната полиция, само в Рио де Жанейро те въртят оборот от 100 милиона долара годишно.

В Бразилия сравняват тези милиции с мексиканския наркокартел „Лос Зетас", съставен от бойци на бивше елитно военно формирование, изпратено в края на 90-те години в мексиканския щат Тамаулипас, за да се бори с наркотрафика. Основната част от този отряд впоследствие преминава на страната на организираната престъпност. „Зетас" са отговорни за множество брутални насилия, включително за убийството на 72-ма мигранти в Сан Фернандо през 2010 година. И макар много от основателите на групировката да бяха арестувани или ликвидирани, тя все още си съществува в Мексико.

В Бразилия са обезпокоени от това, че милициите са съставени от професионално обучени и добре оборудвани държавни служители, които са готови на всякакво насилие. Има множество подобни милиции, пръснати из цялата страна. Никой не знае точния им брой, нито тяхната численост.

Престъпници с политическа власт

Според бразилския социолог Жозе Клаудио Соуза, повечето от милициите възникват по времето на военната диктатура през 1960-те години, когато военната полиция разполага с почти неограничена власт и създава свои „ескадрони на смъртта". Някои от тези убийци впоследствие получават и политическа власт чрез избори. Соуза твърди, че това са хора, направили политическа кариера чрез "всяването на страх и парични отчисления". Те сеели терор, но и правели и дарения за най-бедните. По този начин убийците се сдобиват и с обществени постове.

През 1970-те и 1980-те години насилието в периферията на Рио достига невиждани размери, а самият град се сдобива с печалната слава на място, където насилието не познава никакви граници. Тогава светът научава ужасяващи истории за престъпленията в бедняшките гета на Рио.

Третата голяма престъпна групировка в Бразилия е "Comando Vermelho" (Червената команда), която от 1969 година е много активна и в Рио де Жанейро. В нея влизат обикновени криминални престъпници, както и политически затворници на военната диктатура. С цел да ги пазят от рекет и отвличания, частни лица започват да наемат полицаи и военни. А тези полицейски служители на свой ред също започват да вършат насилия.

Фамилия Болсонаро

Социологът Соуза посочва, че днешният бразилски президент Жаир Болсонаро споделя политическите убеждения на бившия депутат Жозе Гилерме Годиньо Сивука, който е бил свързан с наказателните отряди на милициите и е обичал да казва: „Само мъртвият престъпник е добър престъпник". Според Соуза, Болсонаро издига в култ военната полиция и готви закон, който да ѝ осигури безнаказаност.

Най-големият син на президента, бившият конгресмен Флавио Болсонаро, бе избран за сенатор в един контролиран от милициите регион на Рио де Жанейро. Преди баща му да стане президент на страната, той беше разследван по обвинение за злоупотреба с обществени средства и пране на пари. В хода на следствието се разбра, че двама от сътрудниците му са поддържали тесни контакти с Адриано Магалес да Нобрега – шефа на местната милиция. Миналия юли Върховният съд на Бразилия обаче нареди да бъде спряно следствието срещу Флавио Болсонаро.

Журналистката и авторка на книги Анабел Ернандес от дълги години се занимава с темата за наркокартелите и корупцията в Мексико. Заради отправени смъртни заплахи тя напуска родината си и се установява да живее в Европа. На Глобалния медиен форум на ДВ през 2019 г. тя получи наградата за свобода на словото - Freedom of Speech Award 2019.