Преди седмица стоях пред къщата ми в Банкя и чаках жена ми да излезе, за да се качим в стария ни Опел и да отидем някъде. Къде - тя на работа в психиатричната болница в Курило, аз - да взема хонорара си от 50 лева за някакъв написан във вестник материал. Гледах къщата в съседство. Колосална и глупаво построена. Къщата на съседа ми, известен като Митничаря. И аз - през целите десетина години, откак изникна тая гимназия до нас - въобще и не се бях замислял по въпроса: Защо ли неговата къща е толкова грамадна? Просто мимоходом си бях казвал: та нали е митничар, каква да му бъде къщата!

Проклета работа - казах си. Приемаме за даденост купища отвратителни несправедливости и явни беззакония в нашия живот! Приемаме ги като някаква даденост, просто защото са ни били набити в главите така, че да не могат да бъдат подложени на обмисляне. Били са превърнати в аксиоми, в догми. Или най-точно казано - в митове.

Легенда за Митничаря

Но защо не мислим, а приемаме много неща за очевидни? Защо някои обществени явления (като митничарите милионери) стават чиста проба митове и вече не подлежат на обмисляне и обсъждане? Просто заради навика ли, заради прекомерното повтаряне ли? Или благодарение на намесата на нечия тайна и недобронамерена воля? И кои ли други категории мошеници са превърнати в такъв мит, кои са по подобен начин нарочени за безусловни и задължителни печеливши в рулетката на живота? Има ли други, които така - тайно и полека - стават митове? Тоест - приемаме ги за богати, без да се замисляме. И в крайна сметка - без да търсим отговорност. И изведнъж се сетих: да, големите акули от наркобизнеса.

Тук вече ми се наложи да направя сметка. Когато споделих с приятел какви изчисления правя, той се смути. Как, нима не вярваш, че наркобизнесмен задължително означава богат? - попита ме той. Та нима не виждаш, че наркобосовете карат черни мерцедеси последен модел? Че са се превърнали в същински феодали в някои райони в провинцията?

Но аз все пак се захванах със сметките. В България - проверих аз - има 30 000 хероиново зависими. Данните са на Националния център по наркомании. Като, според мен, тези данни са завишени в съвременен песимистично-трагичен стил, заради типичния български мазохизъм. И така. Тези 30 000 човека имат ежедневна нужда от пакетче хероин. Някъде между 0,25 гр и 1,0 грам. Като сума това е нещо като 600 000 лева. От които печалбата е да речем 50%. Или 300 000 лева. (Предупреждавам, че сметките ми са доста фриволни и не целя да информирам с тях обществото за размера на проблема.)

Значи - 300 000 лева печалба. Това е една много сериозна сума, действително. Но ако я разделим на 50 големи и средно големи града (като приемем, че Люлин и Младост са нещо като средно големи градове), ще се получи сумата от 6 000 лева. Тоест - във всеки голям наркотичен център, от всяка наркобанда се печелят по 6 000 лева. Ако във всяка такава местна банда имат честта да членуват по 10 бандити, то излиза, че те печелят по 600 лева на ден. Което наистина е вълнуващо и впечатляващо.

Митологизираните отрепки

Но все пак: дали - въпреки тая сериозна сума - си заслужава всички вестници да пишат за наркобосовете и за наркобароните като за Момчил войвода и за Цър Арапин? Дали тия сто-двеста човека, които в крайна сметка печелят по-малко от един среден търговец на алкохол с магазинче в някой курорт, са такъв икономически и криминален фактор, че за тях да се правят филми? (Защото най-прочутите български сериали и филми в момента митологизират именно тези отрепки.) Подобно на Петко войвода. Те ли са новият Капитан Петко войвода?

Но след това отново се замислих за митничаря. Колко пушачи има в България? И колко от тях всеки ден си купуват контрабандни цигари? Колко са тези, които пият лекарства, внесени въпреки неясния им произход? И колко българи са консуматори на захар, петрол, алкохол, внесени по полузаконни начини? Със сигурност много повече от 30 000! С други думи: не се ли извършват големите и незаконни машинации в къде-къде по-банални бизнеси? Запитах се: дали ако живееше в наши дни, Ганьо Балкански би станал наркобос? Или отново би си мечтал да вземе Солунската митница? Или пък да стане член на борда на някоя общинска фирма?

Всички ние превръщаме в мит една шепа най-обикновени боклуци и бандити (каквито определено са наркобизнесмените), а откатът пак е едно елементарно отклоняване на вниманието от тия, които търгуват на сиво, на черно и на мръснокафяво с цялата държава и с всичките й леснодостъпни блага.

Накрая ми дойде и един съвсем печален въпрос, който със сигурност всеки българин понякога си задава: Има ли в България изобщо други крупни източници на печалба, освен нечестните?

Автор: К. Терзийски, Редактор: А. Андреев