Янис Пападополус повдига рамене когато слуша политиците да говорят възторжено за края на кризата. Всичко вървяло добре, твърдят те. Но Янис се пита - за кого? Той работи във фирма, която почиства училища. Изкарва месечно около 560 евро - дневно чисти по 18 класни стаи. Той е убеден, че при управлението на Ципрас положението в страната изобщо не се е подобрило. "И това правителство иска само да печели време - също както и всички предишни", уверява той. 

Янис е живял 35 години в Германия. Следвал е биология, имал е работа. Връща се в Гърция, след като майка му се разболява тежко през 2010 година. И тогава идва първият шок: вижда как съседите се ровят в кофите за боклук, за да преживяват. Днес, десет години по-късно, не се вижда краят на кризата. Не го радват добрите новини от Атина: "Държавата дължи на гражданите милиарди евро от данъци. И когато казват, че имат излишък, се питам къде е този излишък", посочва Пападополус.

Подем на хартия

На хартия безработицата е намаляла значително - от 27,5% през 2013 на 18,6 на сто днес, но си остава най-високата в Европа. Младежката безработица пък е спаднала от 50 на 36,6 процента, но почти никой не се радва на това. Защото т.нар. растеж почти не се отразява на живота на хората в Гърция. И малцина са тези, които вярват на оптимистичните прогнози за изборната 2019 година. 

Никос Варзакелис е професор по икономика в университета в Солун. Той добре разбира песимизма на своите сънародници: "Гръцкият народ не трябва да вярва, че икономиката ще расте сега бързо. Това ще отнеме още много време. Първо тук трябва да се установят нови фирми", казва той.

Точно това обаче не се случва. Тъкмо напротив. Особено в производствената сфера има сериозни проблеми. Защото фирмите, които бяха закрити в разгара на кризата, и тези, които изнесоха производството си в други страни, оставиха дълбока рана. Работниците масово напуснаха Гърция. Варзакелис изчислява щетите, нанесени от това на държавата, на 80 до 100 милиарда евро. Само от срива в строителния бранш са загубени около 500 хиляди работни места.

Индустрията, която е много важна за икономическата стабилност, както и секторът на традиционно силната хранително-вкусова промишленост и металостроенето също са много пострадали от кризата. "Едно работно място в индустрията създава около десет други работни места в други сфери. Затова смятам за много важно, че ЕС иска да увеличи дела на индустрията на 20 процента от БВП", казва той. В момента промишлеността произвежда едва 9 процента от БВП на страната. А това не е достатъчно за наваксване на ужасното изоставане през последните години.

На малките фирми им е най-трудно

Марилена Пападаки от Солун е държала заедно със съпруга си фитнес-студио, но заради кризата хората просто не са имали пари за да ходят на фитнес. И те са били принудени да затворят фирмата. По думите ѝ, по-големият проблем на повечето фирми е свързан с осигуровките. "Те са много голямо перо", казва Марилена. Тя говори за несправедливост при определянето на техния размер: "Вноските не зависят от приходите, а на базата на годините, през които си плащал осигуровки. Все едно дали имаш малка будка или супермаркет, плащаш наравно - дори да нямаш приходи", казва тя.

Междувременно завършилата история работи на свободна практика и пак трябва да плаща осигуровки, защото за гръцката държава тя е фирма. Независимо, че е здравноосигурена, Марилена си плаща в брой, когато ходи на лекар, защото иначе трябва да чака много дълго за преглед. Отделно от това са данъците. С предплащането за следващата година и ДДС от 24 процента, половината от нейните приходи ги взима държавата. Като прибавим и осигуровките, от всяко спечелено евро на Марилена ѝ остават чисти около 30 цента.

Никос Варзакелис познава тези грижи на хората, които обаче съвсем не са единственият им проблем. Фирмите плащат не само данъци и осигуровки, а и за отопление и ток. Освен това имат и административни разходи. "Сложната гръцка бюрокрация генерира много високи разходи за фирмите", казва той. По данни на гръцкия Съюз на индустриалците, тези разходи съставляват 7 до 8 процента от БВП.

Изтичане на мозъци

Технологиите са най-бързоразвиващият се сектор в икономиката. Но и от тях Гърция не печели. "Фирмите от сектора се изнасят в чужбина. По този начин и висококвалифицираните специалисти, които по време на кризата напуснаха Гърция, не могат да се върнат обратно", казва той. А гръцките фирми, които остават в страната, страдат двойно - те са принудени да обучават млади специалисти, които после заминават за Великобритания или Германия, където заплатите са значително по-високи, добавя експертът. 

Не е само сегашният премиер Алексис Ципрас - също и неговите предшественици обещаваха да открият колелото наново. Никой от тях обаче не успя. Много гърци междувременно са силно разочаровани от Ципрас, който беше обещал една по-справедлива държава. През 2015 година имаше големи надежди, че един социално ориентиран премиер ще се пребори с корупцията и закостенелите институции. Сега обаче за Ципрас става напечено - през октомври в страната ще има избори. И само един Господ знае дали премиерът с неговото правителство на малцинството ще успее да издържи дотогава. И ако все пак се справи, дали през есента гърците ще бъдат склонни отново да му гласуват доверие.