Измишльотината „социализъм“ не искаше да проработи. Затова властите измисляха какви ли не нови и нови инструменти. Изследователят Иван Еленков скицира част от пораженията в новата си студия.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Реклама
„Ежедневието и битът на редовите обитатели на НРБ са строго контролирани и направлявани в рамките на наложения от комунистическия режим перфиден политически проект“, твърди професор Иван Еленков от Софийския университет в новата си книга „Орбити на социалистическото всекидневие“. Лишен от средства за производство и самостоятелна стопанска инициатива, отделният гражданин на НРБ няма как да запази своето лично пространство от агресията на натрапената му идеология. Той е принуден да се живее по правилата на стадото („колектива“), предвождано от пастира – комунистическата номенклатура.
Социалните отношения са опустошени
В началото ОФ и други организации, създадени от комунистите, диктуват цялото всекидневие – от разпределението храните (които, впрочем, насилствено се изземат от селяните), та чак до настаняването в апартаменти, конфискувани от „враговете на народа“. Това настаняване се извършва с решения на специално създадените за целта жилищни съдилища. Те съдействат за изпълнението на партийните повели за увеличаване на „пролетариата“ в големите градове като средство за потушаване на „нездравите“ политически настроения на „буржоазните“ граждани.
„Новият човек“ в НРБ се оказа по-калпав от стария
През 1950-те години еуфорията на управляващите от завземането на частната собственост и унищожаването на предприемачеството постепенно отстъпва място пред новопоявилите се проблеми. Оказва се, че конфискациите и новата „планова“ икономика в крайна сметка блокират стопанския живот в страната. Номенклатурата и подопечната ѝ „работническа класа“ бързо започват да разграбват така наречената „общонародна“ собственост, обяснява Еленков.
Народът крадеше и в пари, и в натураСнимка: Inventarbuch des Sozialismus
„В продукцията на пропагандната машина на режима започва все по-често да се говори за „безстопанственост“, „нехайно отношение“ и „постоянни посегателства“ върху социалистическата собственост. Това е феномен с изключително разрушително въздействие както върху „плановата“ икономика, така и върху създаваното от „нови“ хора „справедливо“ общество“, казва известният културолог. Според него, за режима е особено неприятно, че посегателствата върху „общонародното, които разлагат „новия“ морал“, не могат да бъдат прекратени дори от въведеното по сталински образец свирепо и безпощадно правосъдие. Всъщност, репресивният апарат е зает главно с това да преследва безчетните и повсеместни кражби на материали, горива, инструменти и готова продукция, кръшкането отработа и други традиционни за НРБ дребни провинения.
„Другарско съдилище“: този прекрасен НРБ-оксиморон
Ето защо, пак по съветски образец, през 1960-те години са създадени 9000 така наречени „другарски“ съдилища, които подхващат борбата срещу срещу дребните кражби и разхищенията, срещу дефектната продукция, срещу надписването и други всекидневни посегателства върху „общонародната“ собственост. Тези съдилища санкционират и проявите на „битово разложение“, изневерите, съседските конфликти и тунеядството, но основното им предназначение е да насаждат комунистическо отношение към труда. Огромната част от работата им е насочена срещу неявяването и закъсненията на работното място и срещу немарливостта при изпълнението на трудовите задължения.
Другари, виновен съм! Разкайвам се!
„Обект на другарските съдилища са недисциплинираните индивиди по предприятия, заводи, ТКЗС-та, организации. Също така във висшите и полувисши училища, по факултети и курсове – отделно за преподаватели и студенти. Тези съдилища са публично място за прилагане на репресивни техники, типични за тоталитарната държава: широка публичност и показен характер; колективно засрамване и опозоряване, всеобщо следене и доносничество“ , пише изследователката Анастасия Пашова. И допълва, че по време на заседанията от обвиняемите е било искано да се самобичуват по каноните на комунистическата „критика и самокритика“.
Общото е ничие
Кражбите и разхищенията не само че не намаляват, но и бележат истински бум по времето на така наречения „развит социализъм“ на Живков, доказва Еленков с многобройни факти в своето изследване за всекидневието в НРБ. И добавя, че въпреки оскъдните резултати, „другарските“ осъждания продължават. Надеждата е, че с тяхна помощ все пак може да се ограничат огромните загуби, които тружениците в НРБ непрекъснато нанасят на икономиката. Защото всекидневните нарушения и дребни престъпления много трудно могат да се докажат и санкционират по обичайния съдебен ред.
В НРБ това го имаше във всеки дом
Котелки, бъклици, "Веро", "Арда", "Мъжът и жената интимно": Какви предмети ни заобикаляха по времето на НРБ? Едни още будят носталгии, други са непонятни за младите. Разгледайте нашата фотогалерия със снимки от НРБ:
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Легендарното Веро
Квинтесенцията на плановата икономика. В НРБ нямаше разнообразие на продуктите. Един препарат за миене на съдове стига, никому не трябват повече, казва си планът. Грозна бутилка, много химия, никакви предупреждения за евентуални опасности и за вредни съставки. Но пък думата "веро" влезе с фанфари в езика. И днес, когато марките са много, хората пак казват на всички "веро".
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Черно-бяло, размазано и през ден
И телевизията (като верото) беше една. В началото дори се излъчваше само през ден, по няколко часа. После в петък пускаха руска телевизия - без превод. Ако щеш. Първият български телевизор "Опера" обикновено беше увенчан с плетено мильо и кокетна, двукрила антена. Продаваха се и увеличителни стъкла, които допълнително "боядисваха" черно-белия образ на три равнища: червено, зелено, синьо.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Защо ли толкова ги обичахме?
И легендарните лимонови резанки бяха силно боядисани: в жълто и оранжево. Забравиш ли кутията на слънце, после намираш вътре едно жълто-оранжево желе с доста извънземен вид. Този соц-деликатес напомня на прочутите желирани мечета "Харибо": желатин, захар, оцветител. Радост за децата! Не ми се мисли обаче колко вредни са били за зъбите. Неслучайно зъбите на тогавашните деца бяха лоши.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Нито "детска", нито "закуска"
Още един култов продукт на плановата икономика: много калории с вкус на сладък картон. За децата определено не беше особено здравословно да закусват точно по този начин. Е, и днес е същото, само дето "Mars" и "Twix" са доста по-вкусни. А загадъчното определение "тунквани бисквити" придаваше допълнителен ореол на раираните барчета. Тунквани бисквити - тункван социализъм - тунквана НРБ.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Когато тютюнопушенето още не беше опасно за здравето
В НРБ сиренето беше само един вид, киселото мляко също, верото така и така. Но цигари се предлагаха в голямо разнообразие. По някое време се появиха дори вносни. Населението яко димеше главно с родното производство: "Слънце" или "Арда" без филтър, по-засуканите "БТ" и "Стюардеса". А в цигарените фабрики раздаваха "Тютюнопроизводител" - люти и опасни! Предупреждения по кутиите нямаше.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Кич от НРБ
Особено изискано беше цигарите да се наредят в пирографирана кутия с народни мотиви. Редом с нея на секцията се мъдреха мускалче с розово масло (също пирографирано), метално бърдуче с изпълнител на народния танц "ръченица" и керамичен цървул-пепелник. По-късно на тяхно място навлязоха Айфеловата кула и венецианската гондола.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Скромен дом, еднообразна храна, секс няма
На секцията задължително присъстваха и тези три книги. Как да обзаведем дома си (когато няма нито "Икеа", нито нещо подобно)? Какво да сготвим (когато магазините са празни)? И как да се размножаваме с удоволствие (когато властта срамежливо мълчи за секса)? Всъщност, идеалният гражданин на НРБ не биваше да се интересува практически нито от бит, нито от кулинария, нито от секс. Само на книга.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Моят дом е моята крепост
Идеалният гражданин на НРБ не биваше да затъва в еснафщина. От друга страна властта го искаше "хигиенизиран" и "образцов". Така естествената еснафска надпревара чие дворче е най-красиво беше облечена в одеждата на социалистическото съревнование. Съседи, завиждайте! Моят дом е хигиенизиран (каквото и да значи това).
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Да превърнем делата в думи!
Представяте ли си вестник от 4 страници, който струва 6 ст. и не публикува реклами? Органът на властта беше важен култов предмет, с него шеги нямаше. Населението не познаваше артикула "тоалетна хартия" и я заместваше с вестник, но не и с "Работническо дело" - че ДС дебнеше да не поругаеш органа. Името беше върхът на абсурда: "работническо" отдавна нямаше, а думите изцяло бяха подменили делата.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Клас стани, клас мирно!
Кориците бяха грапави, хартията лоша, а на всичкото отгоре трябваше и да бъдат подвързвани. Всъщност, по-добре, защото иначе на корицата се мъдреха я Георги Димитров, я Ленин, я Шипка. Всяко дете би се радвало я на кученце, я на палячо или велосипед, но вместо тях - намръщени чичковци и исторически паметници. И надпис "тетрадка" - да не би някой да сбърка и да си помисли, че е синхрофазотрон.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Когато още нямаше електронно банкиране
И нея административният НРБ-гений я беше надписал: "спестовна каса". Голяма, грозна, тежка и с ключ - за разлика от порцелановите детски касички-прасенца, които са симпатични и накрая ритуално се строшават. Често пъти някой закъсал за пари родител "източваше" детската касичка, но това нищо не е в сравнение с модерните времена, когато незакъсали бели якички източват истински, големи банки.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Пет гроздоберачки са един Георги Димитров
Парите в НРБ хем бяха пари, хем не съвсем. От тях имаше по-пари, които се казваха "долари". Българските пари с гордо лъвско име обикновено се държаха не в банката, а под дюшека или в кутия за захар. Бабите пазеха стотина лева за "умирачка" (т.е. за погребение) в гардероба под сватбената воалетка, а дядовците даваха по някое смачкано левче на сурвакарите.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Три в едно
"Три в едно" не е кафе с мляко и захар, а съоръжението "котелки". С него от ведомствения стол у дома се носеше храна: първо, второ и трето. Всяко блюдо в отделна тенджерка. Мама се трудеше и не можеше да готви, пък и магазините често бяха празни. Не че "столовата храна" беше особено вкусна, но спомагаше за възстановяване на производствените сили на социалистическия човек. Десерт: малеби.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Радостта на народа
Най-евтиният предмет в НРБ беше бонбонът "лукче", който дълго време струваше само 1 ст. и продавачките често връщаха лукчета, когато нямаха дребни. Лукчето беше сладко и люто, а тийнейджърите прикриваха с негова помощ цигарения си дъх. Обвивки от лукчета ("книжки", както им казваха често) се търкаляха къде ли не: в кината, по тротоарите, в училищния двор. Редом с люспите от любимите семки.
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
Заключително захарно петле
Снимките в тази фотогалерия са от "Инвентарна книга на социализма" с автори Яна Генова и Георги Господинов, издателство Прозорец, София, 2006. Фотографии: Цветелина Ангелова; оформление: Яна Левиева. Благодарим за любезното съдействие на авторите! Коментарите към снимките са просто ироничен щрих към историята на НРБ. Добре дошли са всякакви други мнения!
Снимка: Inventarbuch des Sozialismus
15 снимки1 | 15
„Другарските“ съдилища изпълняват и ролята на буфер в комунистическата утопия,че освободеният от игото на капитала пролетариат ще прояви неудържима работоспособност, ще извърши истински трудови подвизи и ще изпитва майчински инстинкт при съхраняването и умножаването на „общонародната“ собственост, посочва Еленков. „На практика се получава точно обратното. Насажданата идеология е безсилна да регулира, още по-малко пък да възпре безстопанствеността, разхищенията, нехайството, откровената мърлящина и липсата на елементарна трудова дисциплина“, заключава ученият.
