Това можеше да бъде ден, в който част от нашата обща история да влезе завинаги в музеите и местата за преклонение. Ден, в който държавниците да си стискат ръцете със съзнанието, че сто години по-късно ужасите на Първата световна война са избледнели в паметта ни и ще бъдат тема за обсъждане само сред историците. Но пролятата кръв край Ипер и Вердюн и страданията на погубените млади хора - бъдещето на Европа - изведнъж се завръщат като предупреждение с шокираща препратка към сегашната действителност.

Посланието на Макрон

"Понякога съществува опасност от повторение на трагични събития от историята, които да ни отнемат мира, за който сме си мислели, че е платен с кръвта на нашите предци". Едва ли френският президент Еманюел Макрон можеше да формулира по-ясно посланието си към към събралите се в Париж над 60 държавни ръководители от цял свят за тържествата послучай 100-годишния юбилей от края на Първата световна война. В речта си френският лидер говори за "старите демони" и "новите идеологии", които отново застрашават мира.

Изглежда, че европейските демокрации са загубили ориентация и са тръгнали по един несигурен път. В страни като Полша, Италия или Унгария популисти използват чувството за несигурност на гражданите, за да разрушат общото бъдеще на Европа с инструментите на миналото. Призраците на миналото отново са тук.

Малцинствата биват превръщани в изкупителна жертва за всички обществени злини. Виждаме как един Матео Салвини в Италия сатанизира циганите и мигрантите и сее омраза в социалните мрежи. В Полша един Ярослав Качински прави всичко възможно, за да отрови отношенията с европейските съседи на страната в стремежа с да изгради един автократичен национализъм. Виктор Орбан в Унгария пък използва всички прийоми на фашизма - от ксенофобията до антисемитизма - за да циментира своята корумпирана диктатура. Марин льо Пен се опитва да вкара Франция в национална изолация, а политици като Борис Джонсън във Великобритания искат да възкресят империята с помощта на Брекзит.

Между нашето все още мирно ежедневие и бездната, към която ни тласкат тези политически движения, са останали само малцина отговорни политици и европейските договори.

Носталгията - отровата на настоящето

Много граждани на Европа изпитват неясен копнеж към миналото, което те смятат за "по-добро". Те не разбират технологичното съвремие или го отхвърлят. Те се чувстват като прегазени, насилени и изоставени. И тогава на помощ идват новите политически демагози, които им обясняват как прииждащите мюсюлмани щели да погубят тяхната религия. И тук няма никакво значение, че кракът на повечето от тях от години не е стъпвал в черква. Или пък насажда завист към съседите, които са обявявани за врагове на отечеството. Точно това в момента правят в Италия срещу Германия, или пък във Великобритания - срещу останалата част от Европа.

Налице се всички съставки за забъркването на отровната смес от национализъм, маргинализиране на другите, вяра в собствените качества, омраза към инакомислещите и готовност за насилие, която доведе до катастрофата на народите преди 100 години. Ако към нея се прибави още малко политическа слепота, късогледство и мания за власт, тогава искрата може да запали нов опустошителен огън.

Опасността не е преминала

Полският политик Доналд Туск призова европейските християндемократи в пламенна реч на срещата им в Хелзинки да излязат на барикадите и да бранят демокрацията. За съжаление призивът му си остава глас в пустиня, както показва беглият поглед към Австрия. В центъра на Европа независимостта на правосъдието бива поставяна под въпрос, свободата на пресата бива задушавана, а гражданското общество - потискано.

Няколко десетилетия ние живеехме с илюзията, че нашето демократично бъдеще и свободата са ни сигурни. Няма нужда да споменаваме за противното поведение на Доналд Тръмп, който не сметна за необходимо да почете паметта на загиналите американски войници и да участва в мирната конференция. Той не вярва нито на поуките от миналото, нито в мултилатерализма.

От това поведение на американския президент произтича скрита заплаха за Европа. И тя (Европа) може да оцелее само ако европейските народи се държат като един и не позволяват дребнавостите да им попречат да търсят общите неща, които ги обединяват. Защото 100 години след края на Първата световна война погледът към настоящето показва, че миналото не си е отишло. И че опасността не е преминала.