Британски параоркестър

Той е първият ансамбъл в Обединеното кралство, който се състои само от музиканти с различни физически увреждания. Той е създаден през 2011 година в Бристол по инициатива на диригента Чарлз Хейзълууд, чиято най-малка дъщеря Елиза е с церебрална парализа, но затова пък е отлична певица. Хейзълууд осъзнава, че рядко вижда музиканти с увреждания в оркестрите. Така стига до идеята да създаде платформа за музиканти с такива проблеми, която да им помогне при преодоляването на предразсъдъците за това, че физическите ограничения са пречка за достигането до съвършенство в музиката.

Основните 17 музиканти в оркестъра свирят както на традиционни инструменти, така и на електронни устройства, като таблетни компютри, или използват други помощни технологии. Така например бившият джаз-тромпетист Кларънс Адо, който след автомобилна катастрофа остава парализиран от раменете надолу, свири на инструмент, наречен "Headspace", управляван чрез издишане и движение на главата. Дебютът на Параоркестъра е през юли 2012 година в абатство Гластънбъри, а през септември същата година съставът си спечелва и международна слава след съвместна проява с известната британска група Колдплей на закриването на летните параолимпийски игри в Лондон.

Rudely Interrupted

Австралийската рок група Rudely Interrupted е всичко друго, но не и обикновена. Създадена е през 2006 година по идея на китариста Роан Брукс, който по това време провежда музикални терапевтични занимания в дневен център за хора с увреждания в Мелбърн. Там той среща четирима от бъдещите членове на бандата - Маркъс Стоун, Сам Бийк, Джош Хоган и Кони Къркпатрик. Вокалът Рори Бърнсайд се присъединява към тях малко по-късно.

Всички те са с различни физически или когнитивни увреждания: пианистът Маркъс Стоун е със синдром на Аспергер и 80% увреден слух; басистът Сам Бийк е със синдром на Даун; барабанистът Джош Хоган има аутизъм; перкусионистката Кони Къркпатрик също е със синдром на Даун и с увредено зрение; вокалът Рори Бърнсайд също е незрящ и със синдром на Аспергер. Именно той дава името на групата Rudely Interrupted (в превод “грубо прекъснат”), защото, както признава самият той "...синдромът на Аспергер се намеси грубо в живота ми”.

Дотук групата може да се похвали с 14 международни турнета в 11 страни, 5 студийни албума, множество награди, както и една покана да свири в Обединените нации в Ню Йорк - през 2008 година. Въпреки, че в момента Rudely Interrupted се състои само от 3 членове - Роан, Рори и Сам, момчетата не спират да творят и да “предизвикват предварително изградените представи за това какво значи увреждане и какво е постижимо за хората с увреждания”.

Flame

Когато през 2003 г. младата певица Мишел Кинг печели шоу за таланти за хора с увреждания, тя решава да сформира собствена група. Агенцията, която организатор конкурса, решава да я подкрепи и провежда няколко открити кастинга. Така се ражда Flame - ансамбъл от 10  музиканти, които вярват, че могат да променят възприятията в обществото за хората с увреждания. Самите те са с аутизъм, синдром на Даун, различни парализи или нарушения на зрението, което обаче не бива да се превръща в пречка да правят това, което обичат. Графикът им винаги е натоварен - Flame изнася повече от 70 концерта годишно в различни градове на САЩ. Репертоарът им включва над 100 заглавия, а дотук имат издадени шест албума и един сингъл.

InterPLAY company

В този американският оркестър свирят 67 души, повече от половината от които са с различни когнитивни и физически увреждания. Ансамбълът представлява пъстра палитра от професионални музиканти и любители, преподаватели, ментори и гост-артисти, които пеят или свирят на инструменти от цял свят. Репертоарът им обхваща изпълнения от няколко музикални жанра - класически, джаз-, поп- и фолклорни творби. Диригент и основател на InterPLAY company е Паула Мур, която казва: “Ние всички се раждаме с ген да творим музика. Моята работа е да разбера къде е музиката в хората и да я измъкна от тях".

Мур основава оркестъра преди повече от 25 години, след като вижда как малкият ѝ син, който е със синдром на Даун, си припява мелодията от “Петя и вълкът” на Прокофиев. Повечето участници идват в групата именно, за да се научат да свирят на даден инструмент, но Мур изрично подчертава: “Това не е терапия и не бива да се смята за такава”.

Ансамбълът репетира веднъж седмично и задължително изнася по няколко концерта в годината. Известната перкусионистка Евелин Глени, загубила слуха си на 12 години, също е част от състава. Тя казва, че “обществото не може да продължи да се заблуждава така и да категоризира хората. Човешкото тяло и ум притежават огромни възможности, които непрекъснато удивляват учените. Затова нямаме друг избор освен да държим съзнанието си отворено за това какво може да постигне човешкият дух”.

Още по темата - в това видео: