На 1 юли 1991 година в Прага беше обявено разпускането на Варшавския пакт. Вярно ли е, че той е бил създаден в отговор на създаването на НАТО през 1949 година?

Винфрид Хайнеман: Подобно твърдение не може да бъде категорично доказано. Още повече, че има разлика от пет-шест години между създаването на двете организации. Съветският съюз доста по-рано беше сключил двустранни споразумения за сигурност със страните, които впоследствие членуваха във Варшавския пакт. По-вярно би било да се твърди, че Варшавският пакт е създаден като реакция от повторното въоръжаване на Западна Германия след войната и влизането й в НАТО.

Твърди се, че преди да бъде създаден Варшавският договор, Съветският съюз е предложил да се присъедини към НАТО. Вярно ли е това и дали намерението му е било наистина сериозно?

Винфрид Хайнеман: Да, такова предложение е имало, но то не е било сериозно, поради което е било възприето по съответния начин. Целта на НАТО беше да се демонстрира боеспособността на Запада спрямо СССР, а един от основните принципи на Алианса е взимането на решения с единодушие. Ако Съветският съюз беше станал член на НАТО, той щеше да е в състояние да блокира процесите на вземане на решения.

По-късно Съветският съюз бил предложил да разпусне Варшавския пакт, ако бъде разпуснат и Северноатлантическият съюз?

Винфрид Хайнеман: Целта на съветското държавно ръководство през времето на цялата Студена война беше да вбие клин между САЩ и Европа - да унищожи трансатлантическата солидарност и американските гаранции за ядрената сигурност на Европа. Съществува мнение, че създаването на Варшавския пакт е било само маневра, за да може на по-късен етап да се иска премахването на двете системи за сигурност. Но съветското ръководство бързо е осъзнало, че Западът няма да се съгласи на подобно нещо.

Съветският съюз използва войските на Варшавския договор, за да потуши различни размирици в тогавашните социалистически страни – например въстанието в Унгария през 1956 и Пражката пролет през 1968 година. Такъв ли е бил първоначалният замисъл на военния съюз?

Винфрид Хайнеман: Потушаването на унгарското въстание не е дело на Варшавския пакт, а самостоятелно съветско действие. Интервенцията в Чехословакия обаче беше извършена от всички страни на пакта, с изключение на ГДР. Операцията, която е била замисляна да се проведе в Полша през 1980 и 1982 година, също е трябвало да бъде дело на войските от Варшавския договор. Плановете са били израз на т.нар. доктрина „Брежнев”, съгласно която страните от социалистическия лагер са имали само ограничен суверенитет.

Защо Съветският съюз не се намеси в конфронтацията между синдиката "Солидарност" и комунистическата власт в Полша?

Винфрид Хайнеман: По онова време голяма част от въоръжените сили на Съветският съюз бяха ангажирани в Афганистан. Освен това Москва и нейните съюзници бяха изправени пред сериозни икономически проблеми. Никой обаче не знае точните причини за съветското въздържание, защото руските архиви са недостъпни за западни изследователи.

Може ли да се каже, че събитията в Полша бяха началото на края на Варшавския пакт?

Винфрид Хайнеман: Още от самото начало Варшавският пакт е бил значително по-слаб, отколкото предполагахме на Запад. Когато бях млад офицер в Бундесвера, ни разказваха, че Варшавският договор е монолитна структура, в която СССР командва, а останалите просто изпълняват. Днес знаем, че още от самото начало това не е било така. След събитията в Чехословакия през 1968 година, румънското ръководство например взе мерки, за да осуети подобна въоръжена намеса на СССР и в Румъния. През 1961 година Албания напусна Варшавския договор, а в началото на 1960-те години ГДР все още залагаше на китайската карта. Дори и в рамките на Варшавския договор, всяка страна-членка е гледала да преследва и свои, национални интереси – същото е и сред страните-членки на НАТО. От друга страна всички социалистически режими са имали интерес да запазят Варшавския пакт, защото той е гарантирал съществуването им. Всички те - от Живков до Улбрихт - управляваха своите страни благодарение на съветските щикове.

Кога започна разпадането на Варшавския договор? През 1987 година с приемането на новата съветска военна доктрина или по-късно?

Винфрид Хайнеман: Ненамесата в Полша през 1981 година беше лошо предзнаменование от гледна точка на другите режими. С идването на Горбачов на власт, доктрината „Брежнев” беше и отменена. Гаранциите за сигурността на страните от Варшавския договор се ограничиха само до защита от външни заплахи. По този начин Варшавският договор загуби важен аргумент за съществуването си, а именно защитата от вътрешни контрареволюции. И малко по-късно се разпадна.

Смятате ли, че Германия е изиграла важна роля в това отношение?

Винфрид Хайнеман: Обединението на Германия стана възможно не на последно място и поради това, че отпаднаха гаранциите за сигурността на режима в ГДР, давани преди от Съветския съюз. Населението на ГДР почувства, че може да свали режима без да се опасява от навлизането на руски танкове, както през 1953 година. Така и стана. След това на власт в ГДР дойде едно правителство, което се стремеше към обединението на страната и искаше тя да напусне Варшавския договор.

Пактът се разпадна няколко месеца преди разпадането на Съветския съюз. Оттогава насам в Русия постоянно се дочуват упреци, че независимо от изчезналата съветска заплаха, НАТО продължава да съществува. Защо Западът не разпусна НАТО?

Винфрид Хайнеман: Говори се, че първият генерален секретар на НАТО барон Исмей е описвал задачите на Алианса така: "Да държи американците в Европа, руснаците –вън, а германците – изкъсо!" /“To keep Americans in, to keep Russians out, to keep the Germans down“/. И оттогава насам нищо не се е променило в това отношение.

НАТО гарантира сигурността на своите членове не само от външни заплахи, а и между тях самите. На територията на страните-членки на НАТО не е имало война от 1949 година насам. И това е значимо достижение. НАТО е освен това и гаранция за европейските си партньори, които изпитват опасения пред една прекалено силна Германия. За съюзниците от НАТО това е също толкова важно, колкото и дългосрочното обвързване на САЩ в европейската политика за сигурност.