"Ако Путин остане хладен и пресметлив, както досега, навярно ще спре на крачка от голямата война", предрича британският историк Тимоти Гартън Аш - един от добрите познавачи на Източна Европа. Ето какво каза той пред ДВ.
Снимка: picture alliance/dpa/H. Kaiser
Реклама
Защо Западът реагира по-решително на руските действия чак сега – цели 8 години след анексията на Крим? Нима руският президент Путин трябваше да демонстрира сила под формата на танкове и ракети, за да разбере Европа какво се случва?
На този въпрос има два отговора. Първият е, че през това време Западът преживя няколко кризи, които го връхлитаха почти едновременно: кризата в еврозоната, бежанската криза, избуяването на популизма и т.н. Вторият е отговорът на историка: демокрациите винаги се пробуждат по-бавно от диктатурите. Но когато се пробудят, те са по-ефективни. Това ни учи историята.
Тоест, сега ставаме свидетели на това как Европа или демократичният Запад най-сетне се пробуждат. Така ли?
Надявам се да е така. И ако е така, тогава – по ирония на съдбата – ние трябва да сме благодарни на Владимир Путин за огромното предизвикателство, пред което ни изправи. Най-голямото ми опасение: ако спрем сега, само на крачка преди възможната руска инвазия в Украйна, единството на Запада може да се пропука. Това е най-голямата опасност според мен.
Много медии и политици на Запад се питат какво иска Путин. Вие имате ли отговор на този въпрос?
Да, струва ми се, че отговорът е абсолютно ясен: Путин иска да си върне предишните сфери на влияние, да възстанови статута на Русия като велика държава и империя, който тя загуби след разпадането на СССР. Така че, целите са известни. Путин демонстрира огромна тактическа гъвкавост в действията си: той е наясно, че не може да си върне влиянието над Полша. Не мисля, че се надява да си върне и контрола над балтийските страни. Затова пък явно е напълно убеден, че все още може да върне в руската сфера на влияние страни като Украйна, Беларус, Молдова, Грузия.
Значи Вие считате, че Путин ще приеме решение за мащабна война в Украйна?
Това никой не знае, възможно е даже и самият Путин да не е още наясно. Ако той остане рационален, студен и пресметлив, какъвто беше досега, навярно ще стигне до някакво решение, само на крачка от всеобхватната война. Защото това ще му даде най-добър шанс да разедини Запада и да постигне целите си. Но не бих изключил и възможността за нахлуване (на Русия в Украйна – б. ред.).
Великобритания напоследък оказва безпрецедентна помощ на Украйна, включително с тежко оръжие. Защо точно сега? Свързано ли е това с отравянето с „Новичок“ на бившия двоен агент Сергей Скрипал, за което Лондон обвинява Москва?
Мисля, че от доста време насам Великобритания е една от водещите страни, които настояват за твърд отпор на заплахата, произтичаща от действията на Владимир Путин. Много обнадеждаващо е това, че дори сега, когато страната се управлява от привържениците на Брекзита, от които някои очакваха, че ще се опитат да сключват сделки с Русия или Китай, британското правителство си остава едно от най-силните на Запад в това отношение. Единственият проблем е, че Великобритания вече не е част от ЕС и не може да подсилва европейската позиция отвътре.
Накъде вървим – към нов Хелзинки или към нова Ялта?
Мисля, че е възможно да се окажем изправени пред известна стратегическа двойственост. На това обърна внимание и германската външна министърка Аналена Бербок. Мисля, че има ясна решимост да се движим в посока към Хелзинки, но се опасявам, че в крайна сметка може да се стигне до някакъв лош компромис зад гърба на Украйна.
*******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.
