1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тиранията на прозрачността

16 юни 2012

Да се иска повече прозрачност е модерно. Дали зад това искане не се крият обаче рефлекси на недоверие и желание за тотален контрол? По тези въпроси на "дигиталното" общество размишлява издателят на "Ди Велт" Томас Шмид.

Deutschland Schmelzende Menschen aus Eis in Berlin
Снимка: AP

Колкото и да е смислен повикът за внасяне на прозрачност при вземането на решения в гражданското общество, все пак той съдържа и нещо доста авторитарно. Всички общества, които искат да функционират добре, живеят и от "вътрешния си живот", както и от двуединството между вътрешно и външно, лично и публично. По причини, които предстои да бъдат проучени, това се струва непоносимо на привържениците на тоталната прозрачност.

"Страната на прозрачните" може би представлява някаква равнина, гладка като дъска. Всичко на нея се вижда идеално. Всички искат да виждат всичко, "мъртви" ъгли и тъмни кътчета не може да има. Не е трудно да се познае, че зад патоса за прозрачността се крие не самочувствието, а страхът. Казано другояче: в свят, изграден върху принципа на доверието, не възникват агресивни искания за прозрачност.

Контрол вместо доверие

"Прозрачното общество" е общество на недоверието и на подозрението, което поради липса на доверие е принудено да заложи на контрола. Онези, които се кълнат в "прозрачността", в действителност не са така любопитни да опознаят новото, както твърдят. Всичко, което някак си се отличава от обичайното, те осъзнават като заплаха. В своята боязън те са склонни към тирания - тиранията на кристалния егалитаризъм.

Смартфонът - оръдието на безграничната прозрачностСнимка: picture alliance/dpa

Доста лесно е да се прозре, че подобно поведение не предвещава нищо добро. Светът, обществото, политиката, културата и хората живеят и от двете неща: от откритостта, но и от тайната - само така може да се постигне разделението между отделните сфери. Искането за всеобхватна прозрачност, пренасочва в погрешна посока старата мечта на Просвещението за "осветляването" на света.

Прозрачноста - там, където й е мястото

Учудващо е, защо протестите срещу подобно нещо са толкова слаби, може би защото всеки, който се осмели да се противопостави, неизбежно бива заклеймен като "ретрограден". Независимо от възторга по възможностите, които ни открива дигиталният свят, би трябвало да имаме смелостта, да ограничим "прозрачността" дотам, докъдето й е мястото, и да й откажем достъп на онези места, където нравите и разумът го изискват.

Защото нещата няма да изглеждат добре за гражданите, ако не са способни да отхвърлят претенциите на превъртелите фенове на безкрайната прозрачност. Отхвърлят ли се техните претенции успешно, това вече би означавал и първи успех.

АГ, ДВ, ТШ, ДПА, Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ