Селма Филипович разговаря с германски дипломати и политолози:

"Тито изигра значителна роля не само в европейската, но и в световната политика", казва Ханс Кошник, първият международен управител на босненския град Мостар. Според Кошник: "Тито беше обичан, защото успя да се освободи от прегръдката на Москва. Не го подкрепяха обаче, защото беше комунист. Ето така най-просто може да се обясни отношението към него. В действителност обаче той беше един от малкото, които можеха да строят мостове между двата лагера", казва Ханс Кошник, който беше дълги години и член на германския Бундестаг.

Грешките на освободителя

Според Кошник Тито допуска една основна грешка във вътрешнополитически план: не позволява да се говори за конфликтите вътре в Югославия. Така след смъртта му те избуяват с пълна сила и отвеждат до последните кръвопролития на Балканите. Погрешно е обаче да се твърди, че омразата между народите в Югославия, потискана по времето на Тито, води до разпада на страната, казва професор Холм Зундхаузен, преподавател по история в берлинския Свободен университет.

Според него с преодоляването на конфликта Изток-Запад политиката на необвързаност, водена от Титова Югославия, изиграва ролята си. С това и самата система на управление, създадена от Тито, се оказва ненужна. "Неговите последователи манипулират войните в бивша Югославия", твърди историкът от Свободния университет. Той подчертава противоречивата личност на политика Тито:

"Неговото име е свързано с освобождението на страната от нацистите, с успешната съпротива срещу Сталин и с отварянето на Югославия към Запада. Тито е известен и с въведения от него модел на самоуправление. По негово време хората в тази страна се радват на благосъстояние, за което другите социалистически страни могат само да мечтаят. По съвсем друг начин обаче изглеждат нещата, когато се говори за средствата, с които Тито налага политиката си", казва професор Зундхаузен.

"По-мекият" диктатор

Той предполага, че ако навремето е имало военен трибунал за Югославия, подобен на сегашния в Хага, то тогава Тито е щял да отговаря пред него за делата си. И Харалд Потемпа от изследователския институт за военна история в Потсдам подчертава: "Пътят на Югославия към необвързаните страни е заслуга на Тито. Неговото управление е може би по-мека диктатура в сравнение с останалите, но все пак е еднопартийно господство", казва историкът Харалд Потемпа.

Берлинският журналист Рюдигер Росиг, който познава много добре балканската проблематика, си спомня, че първоначално е мразел Тито. "За мен той беше символ на полицейска държава", казва Росиг. Днес мнението му е по-различно: "Междувременно му се възхищавам. И то не защото е успял да държи под контрол всички тези балкански народи, а защото създаде държава, в която хората имаха усещането, че могат да си изградят добър живот, въпреки тогавашните условия. Това е наистина забележително постижение", казва журналистът Рюдигер Росиг.

Автор: С. Филипович, М. Липчева / Редактор: Е. Лилов