Приключващата предизборна кампания никога не е изглеждала по този начин. Лидерите правят това, което са правили и на предишни избори в последните години – обикалят страната и избягват да се срещат в пряк дебат, а водачите на листи придружават лидерите в съответния регион. В това време обаче стотици кандидати от по-долните места в листите водят собствена кампания по възможно най-автентичния начин – от врата на врата и от мейл на мейл. Пресрещат хора по спирките, организират тематични срещи, ангажират се със специфични техни каузи, появяват се и по медиите. Идеите им как да изпъкнат сред останалите кандидати варират от въвеждането на задължителен детектор на лъжата за политици до обявяването на домашната ракия за „културна и религиозна ценност на българския народ“. Целта на всички е да убедят избирателите, че има смисъл да гласуват точно за тях - лично. Преференцията ще промени състава на някои парламентарни групи в бъдещото 43-то Народно събрание.

Колко?

Въпросът е колко избиратели ще се възползват от това си право. На евроизборите това направиха 26% или 588 хиляди души. При близо една пета от бюлетините номерът на партията съвпадаше с номера на кандидата и това доведе до съмнения, че част от избирателите не са разбрали как работи системата и просто са „затвърдили“ вота си като задраскат два пъти едно и също число. Дори и да е така, повече от 450 хиляди души напълно съзнателно са използвали законовото нововъведение. През месец май 30 кандидати събраха над 7% преференции на национално равнище. В неделя ще се броят гласовете в отделните избирателни райони, което означава, че много по-малко гласове в абсолютен брой ще са необходими за пренареждането на листите. Този път законът изисква поне 7 на сто получени лични предпочитания, за да отиде кандидатът нагоре. Бюлетините без преференции автоматично се броят за водача на листата, което означава, че колкото повече избиратели използват тази възможност, толкова по-голяма е вероятността дори водачът да бъде изместен.

Най-активна кампания за преференции водят кандидати на БСП и на Реформаторския блок. "Заточени“ от ръководството на последните места социалисти сега инвестират време, енергия, а и пари, за да постигнат реванш. Популярни в отделни социални групи кандидати на Реформаторите имат възможност да изместят трудно спазарените по първите места представители на петте партии в коалицията. Публичните разногласия между лидерите на Блока само засилват преференциалните кампании. В силно централизираните ГЕРБ и ДПС преференцията не е модерна дума, но в различни проучвания значителна част от избирателите и на тези партии декларират готовност да отбележат предпочитания кандидат.

Какво ще промени това?

Най-прекият резултат ще бъде, че в парламента ще отидат хора, за които партийните ръководства изобщо не са планирали да попадат там. Така изразът „неизбираемо място“ в листите вече ще изгуби своя смисъл. Това безспорно е повече демокрация – повече хора и по-директно ще повлияят върху състава на следващия парламент. Това ще мобилизира и избиратели, които вероятно нямаше изобщо да отидат до урните, ако нямаха правото да посочват конкретен кандидат. Това носи и усещането, че гражданите получават власт, докато партийните ръководства губят.

Преференциалното гласуване обаче вече създава и проблеми. Инвестирането на енергия в борбата между съпартийци отнема енергия от борбата срещу политическите противници. Кандидатите са заети да убеждават с какво са по-добри от останалите в листата, а не с какво партията им е по-добра от другите партии. На практика това е съвпадане във времето на предварителни и действителни избори. Така преференциалното гласуване може да разшири кръга от избиратели при едни, както и да ограничи кампанията само в рамките на т.нар. твърд електорат при други. Може и да даде шанс на кандидати с малко повече пари и по-малко задръжки да изместят всички останали – за целта е необходимо купуването наистина на сравнително малко гласове. Вече има подобни сигнали.

Духът обаче вече е пуснат от бутилката. Много избиратели ще отбележат преференция и скоро не би се появило парламентарно мнозинство, което да посмее да отмени тази възможност. Предстои политическите партии да свикнат да живеят с това.