1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тихата октомврийска революция

Иван Бедров3 октомври 2014

Преференциалното гласуване със сигурност ще бъде една от новините на тези избори. За едни - добра, за други – лоша, твърди Иван Бедров в своя анализ.

Снимка: BGNES

Приключващата предизборна кампания никога не е изглеждала по този начин. Лидерите правят това, което са правили и на предишни избори в последните години – обикалят страната и избягват да се срещат в пряк дебат, а водачите на листи придружават лидерите в съответния регион. В това време обаче стотици кандидати от по-долните места в листите водят собствена кампания по възможно най-автентичния начин – от врата на врата и от мейл на мейл. Пресрещат хора по спирките, организират тематични срещи, ангажират се със специфични техни каузи, появяват се и по медиите. Идеите им как да изпъкнат сред останалите кандидати варират от въвеждането на задължителен детектор на лъжата за политици до обявяването на домашната ракия за „културна и религиозна ценност на българския народ“. Целта на всички е да убедят избирателите, че има смисъл да гласуват точно за тях - лично. Преференцията ще промени състава на някои парламентарни групи в бъдещото 43-то Народно събрание.

Колко?

Въпросът е колко избиратели ще се възползват от това си право. На евроизборите това направиха 26% или 588 хиляди души. При близо една пета от бюлетините номерът на партията съвпадаше с номера на кандидата и това доведе до съмнения, че част от избирателите не са разбрали как работи системата и просто са „затвърдили“ вота си като задраскат два пъти едно и също число. Дори и да е така, повече от 450 хиляди души напълно съзнателно са използвали законовото нововъведение. През месец май 30 кандидати събраха над 7% преференции на национално равнище. В неделя ще се броят гласовете в отделните избирателни райони, което означава, че много по-малко гласове в абсолютен брой ще са необходими за пренареждането на листите. Този път законът изисква поне 7 на сто получени лични предпочитания, за да отиде кандидатът нагоре. Бюлетините без преференции автоматично се броят за водача на листата, което означава, че колкото повече избиратели използват тази възможност, толкова по-голяма е вероятността дори водачът да бъде изместен.

Най-активна кампания за преференции водят кандидати на БСП и на Реформаторския блок. "Заточени“ от ръководството на последните места социалисти сега инвестират време, енергия, а и пари, за да постигнат реванш. Популярни в отделни социални групи кандидати на Реформаторите имат възможност да изместят трудно спазарените по първите места представители на петте партии в коалицията. Публичните разногласия между лидерите на Блока само засилват преференциалните кампании. В силно централизираните ГЕРБ и ДПС преференцията не е модерна дума, но в различни проучвания значителна част от избирателите и на тези партии декларират готовност да отбележат предпочитания кандидат.

"Гласувай за мен", сякаш казват лицата от плакатитеСнимка: BGNES

Какво ще промени това?

Най-прекият резултат ще бъде, че в парламента ще отидат хора, за които партийните ръководства изобщо не са планирали да попадат там. Така изразът „неизбираемо място“ в листите вече ще изгуби своя смисъл. Това безспорно е повече демокрация – повече хора и по-директно ще повлияят върху състава на следващия парламент. Това ще мобилизира и избиратели, които вероятно нямаше изобщо да отидат до урните, ако нямаха правото да посочват конкретен кандидат. Това носи и усещането, че гражданите получават власт, докато партийните ръководства губят.

Преференциалното гласуване обаче вече създава и проблеми. Инвестирането на енергия в борбата между съпартийци отнема енергия от борбата срещу политическите противници. Кандидатите са заети да убеждават с какво са по-добри от останалите в листата, а не с какво партията им е по-добра от другите партии. На практика това е съвпадане във времето на предварителни и действителни избори. Така преференциалното гласуване може да разшири кръга от избиратели при едни, както и да ограничи кампанията само в рамките на т.нар. твърд електорат при други. Може и да даде шанс на кандидати с малко повече пари и по-малко задръжки да изместят всички останали – за целта е необходимо купуването наистина на сравнително малко гласове. Вече има подобни сигнали.

Иван БедровСнимка: DW/P. Henriksen

Духът обаче вече е пуснат от бутилката. Много избиратели ще отбележат преференция и скоро не би се появило парламентарно мнозинство, което да посмее да отмени тази възможност. Предстои политическите партии да свикнат да живеят с това.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ