Денят, в който британците гласуваха за излизането си от ЕС, нанесе непоправими щети на прехваленото, но постоянно влошаващо се "специално партньорство" между САЩ и Великобритания. Това понятие бе наложено преди 70 години от Уинстън Чърчил. Оттогава то характеризира специалните взаимоотношения между двете страни, които надживяха Втората световна война и последвалата я Студена война. Чак по времето на иракската война се стигна до охлаждане помежду им. Въпреки това двете страни продължиха да споделят общи политически и икономически цели. До момента, в който британците избраха Брексит.

Наличието на силна и обединена Европа е един от основните стълбове на американската външна политика. В качеството си на естествен представител на САЩ в ЕС, Лондон винаги е играл решаваща роля – като отговорен за запазването на европейското единство и за транспортирането на общите интереси и идеи пред континентална Европа. Тъй като сега Великобритания реши да напусне ЕС, индиректното оказване на американско влияние над Общността вече няма да бъде възможно.

"Така погледнато, Брексит означава исторически провал за американската външна политика", казва Джон Харпър, професор по американска външна политика в университета "Джон Хопкинс" в Болоня.

Какво губят британците?

Излизането на Лондон от ЕС ще намали същевременно икономическото и политическо значение на Великобритания за САЩ - и то много повече, отколкото предполагат привържениците на Брексит. Икономическите контакти между двете страни ще трябва да бъдат създавани отначало - въз основа на двустранни търговски договори. Вашингтон вече предупреди, че администрацията на страната не смята този въпрос за приоритетен поради наличието на множество други важни проблеми.

"Великобритания ще трябва да се нареди на опашката на чакащите, за да успее да договори нови тарифи и търговски споразумения", обяснява Джеймс Дейвис, декан на Института за икономически науки и международни отношения в Санкт Гален. Поне що се отнася до икономическите въпроси, САЩ ще се концентрират над отношенията си с ЕС, смята той. "Общността представлява огромен пазар. За САЩ той е много по-важен от британския с неговите 60 милиона потребители", казва Дейвис. А неговият колега Харпър предупреждава онези британски привърженици на Брексит, които смятат, че сега ще могат да си уредят още по-изгодни сделки с Вашингтон: "Американците ясно заявиха: Не очаквайте никакви отстъпки от нас!".

Ако САЩ решат да изготвят нови търговски договори с Великобритания, двете партньорски страни вече няма да са равнопоставени. Защото за разлика от споразуменията между Вашингтон и Брюксел, договорките вече ще се сключват между една Велика сила и една доста по-малка.

"В случай че хората, гласували за Брексит, са се надявали на подобряване на икономическото си положение, те ще трябва да преживеят едно горчиво разочарование", подчертава Харпър.

Политическата близост между Великобритания и САЩ и бездруго намаля поради това, че по редица ключови въпроси, свързани с европейското сътрудничество, Лондон реши да се дистанцира от Общността. Отношенията ще се влошат допълнително, когато британците изцяло напуснат ЕС. Без възможности да оказва влияние над решенията в Брюксел, Великобритания няма да може да изпълнява традиционната си досега роля на изразител на трансатлантическите интереси в Европа. В резултат на това Вашингтон ще се концентрира още повече над взаимоотношенията си с единствения останал влиятелен съюзник в ЕС – Германия.

Меркел - единственият партньор на САЩ в ЕС?

"Мисля, че САЩ гледат на Ангела Меркел като на свой единствен истински партньор в ЕС", казва Дейвис. "Усилията на Франция и някои други южноевропейски страни да превърнат ЕС в протекционистичен пазар могат да бъдат балансирани единствено чрез силния германски противовес", изтъква експертът.

Професорът по американска външна политика Джон Харпър пък е убеден, че след излизането на британците от ЕС, САЩ вече няма да концентрират своята политическа енергия над Великобритания, а над най-голямото предизвикателство пред американската външна политика: да се предотврати разпадането на ЕС, в случай че британският пример намери последователи. Защото, според Харпър, "това би било истински кошмар за САЩ".