От над 50 години Израел контролира всичко в региона - водните ресурси, земята и богатствата. "А сега искат да ни откраднат и последната земя", казва палестинец по повод плановете на Израел за анексия на нови територии.
Снимка: Getty Images/A. Levy
Реклама
Термометърът показва над 30 градуса на сянка. Ибрахим Даиг е палестинец. Има малка плантация извън град Ерихон в окупираните от Израел територии на Западния бряг, в която отглежда фурми. Мъжът обаче не знае дали изобщо ще може да си прибере реколтата през септември, тъй като още през юли новото израелско правителство смята да осъществи оспорваните си планове за анексия на земи в окупираните територии на Западния бряг.
Ерихон заема централно положение в долината, която се простира по течението на река Йордан. По време на шестдневната война през 1967 година тази територия, дотогава част от Йордания, беше окупирана и превзета от Израел. Голяма част от долината – близо 60 процента от териториите на Западния бряг - се контролират изцяло от Израел, по силата на мирните споразумения от Осло.
Долината има стратегическо значение
Със своя земеделски и икономически потенциал районът е важен за препитанието и на палестинците, и на израелските заселници. Но палестинските автономни власти контролират само Ерихон и още няколко селца в околността. Те нямат достъп до останалите земи и техните ресурси.
„Сделката между Тръмп и Нетаняху променя всичко. Те искат да анулират всички споразумения, всички политически препоръки, международното право, резолюциите на ООН и да наложат свое решение“, казва за ДВ дългогодишният главен преговарящ от палестинска страна Саеб Ерекат.
Идеята за анексиране на долината на река Йордан не е нова в израелската политика. Министър-председателят Бенямин Нетаняху я превърна в основно предизборно обещание, а сега тя вече е и част от програмата за управление на новото израелско коалиционно правителство. Още от 1 юли Нетаняху може да пристъпи към нейното изпълнение, приемайки съответен закон – след съгласуване със САЩ.
За основа може да бъде използван оспорваният близкоизточен план на американския президент Доналд Тръмп, оповестен от него през януари. Той предвижда преговори между Израел и палестинците за бъдеща палестинска държава, която обаче няма да представлява единна територия, а сбор от отделни откъснати палестински анклави.
Правозащитни организации отдавна предупреждават за извършващата се от десетилетия „пълзяща анексия" на Западния бряг. „Още отсега Западният бряг е разрязан на стотици отделни парчета, в които живеят два народа с различни правни и политически системи“, казва израелският наблюдател Дрор Еткес, който от над 20 години наблюдава последиците от израелската окупация.
Нови граници
Сделката между Тръмп и Нетаняху ще лиши палестинците от нови праваСнимка: Getty Images/AFP/M.A. Shaers
Миналата седмица Бенямин Нетаняху заяви в едно интервю, че палестинците в окупираните територии няма да получат израелско гражданство. Селата и градовете като Ерихон и занапред ще се управляват от палестинската автономна власт, но ще бъдат и под контрола на израелските сили за сигурност. Първо обаче трябва да се изработят новите карти, които да фиксират границите на земите, които ще бъдат анексирани. Смесен израелско-американски екип в момента е зает с тази дейност.
Междувременно обаче срещу тези планове се надигна критика от неочаквано място: срещу тях се обяви част от ръководството на израелските заселници, поради това, че в плановете все пак е предвидено и създаването на палестинска държава.
Палестинското ръководство, което през 2017 г. прекъсна дипломатическите си отношения с администрацията на Тръмп, почти веднага отхвърли американския близкоизточен план. А Саеб Ерекат предупреди, че една анексия ще разруши палестинската автономна власт. Той припомня, че навремето тя е възникнала с идеята чрез преговори да се извърви пътят от окупация до независимост. „Сега Нетаняху и Тръмп казват: Не, окупацията си остава, само че ще я наричаме по друг начин“, посочва бившият преговарящ.
Израел контролира всичко в региона
Израелски танк контролира границата към ивицата ГазаСнимка: Getty Images/AFP/S. Khatib
С годините създаването на независима палестинска държава става все по-нереалистично. От над 50 години Израел контролира всичко в региона – водните ресурси, земята, природните богатства. „Чувстваме се като чужденци в собствената си страна. Сега искат да си присвоят и последните териториии, в която можем да се движим свободно. Това е кражба на земя“, казва млад жител на Ерихон.
Част от страните в ЕС, ООН и някои арабски държави, като например съседна Йордания, определиха плановете като нарушение на международното право и край на идеята за решение на близкоизточния въпрос на принципа на двете държави. Наблюдатели виждат и опасност за мирното споразумение с Йордания.
Както и при предишното анексиране – на Голанските възвишения и на Източен Ерусалим – повечето държави по света няма да признаят анексията. Но палестинците са скептични: те смятат, че само международната критика няма да спре Израел.
******
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.
