Местните власти, но и представители на централната власт, които защитават интересите на албанците в Македония, активно преименуват улици, институции и обекти. Новите имена са свързани със събития и личности от албанската култура, история и политика. Руфи Османи, кмет на Гостивар, обяснява защо:

"Имената трябва да са в съзвучие със структурата на населението. Няма никаква логика в Гостивар, където имаме 70 процента албанско население, 20 процента македонско и 10 процента турско, повече от 99 процента от имената да са македонски - и то очевидно свързани с някогашната комунистическа система", казва Османи.

Война на символите

Илия Ацески, професор по социология от Държавния университет в Скопие, се тревожи от все по-радикалното разграничаване между албанци и македонци: "Случващото се днес идва като резултат от един дълъг период, през който двете етнически групи все повече се концентрираха в свои собствени пространства. Това всъщност е етническа сегрегация както на национално, така и на регионално равнище. И логично албанците търсят за улиците и обществените сгради такива имена, с които да се идентифицират като етнос. Но това преименуване нарушава принципите на демокрацията и на правовата държава. Опасявам се от по-нататъшна ескалация на напрежението - особено в региони, където сега македонците са малцинство", посочва Ацески.

Социологът Али Паязити от Университета "Макс ван дер Щул" в Тетово твърди, че в Македония се води политика, която насърчава македонската идентичност за сметка на албанската. Той вижда и още един проблем: проекта "Скопие 2014", в рамките на който в столицата се изграждат амбициозни архитектурни обекти, утвърждаващи македонската интерпретация на историята:

"Вместо да се води политика на културно взаимодействие, се появяват тенденции към държава с моноетнически характер. Облагодетелства се македонският етнос, а албанският и другите етноси остават на заден план. Логично е пренебрегнатите етноси да реагират. И тези преименувания всъщност са тъкмо реакция на актулната политика. Проектът "Скопие 2014" допълнително влоши междуетническите отношения, той направо раздели столицата. Сега между кварталите на левия бряг на Вардар и тези на десния де факто вече се издига стена", казва професор Паязити, имайки предвид, че на единия бряг на реката живеят македонците, а на другия - албанците.

Кутията на Пандора

"И на единия, и на другия бряг на Вардар може да видим неприлични и неприемливи драсканици по стените. Има нацистки символи, свастики, призиви за унищожаването на цял етнос, както и твърдения, че една част от страната вече не е Македония. На отсрещния бряг пък виждаме графити "Смърт за албанците" и "Ще ви покръстим" - разказва професор Паязити.

Според Здравко Савевски, професор по политически науки от частния университет ФОН (Факултет за обществени науки) в Скопие, с проекта "Скопие 2014" ВМРО-ДПМНЕ е отворила кутията на Пандора:

"Разбираемо е, че всеки път, когато едните подхванат свои националистически проекти, другите ще отвърнат със същото. "Скопие 2014" е именно такъв националистически проект. И в отговор логично започна това преименуване, като се използват дори имена на герои от албанската история, които са проблематични от гледна точка на македонците", казва професор Савевски. И предупреждава, че да се играе националистическата карта е пагубна стратегия за Македония. Според Савевски и албанските, и македонските политически елити нагнетяват все повече национализъм в своите организации и все повече залагат на въпросната националистическа карта. А това е много опасно за Македония, заключава професор Савевски.

Автор: С. Тоевски, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел