Изказването на Роберто Калдероли предизвика смут в политическите среди в Италия. Премиерът Енрико Лета определи думите му като недопустими и заяви "пълна солидарност и подкрепа към Сесил". Самата Сесил Киенге, която е министърка на интеграцията, каза, че не е нейна работа да иска оставката на Калдероли, но се надява всички политици "да се замислят относно комуникацията". "Не приемам думите на Калдероли като лична обида, но те ме натъжават заради образа, който придават на Италия", сподели тя.

"Аз не съм цветнокожа, а чернокожа"

Това не е първото расистко изказване по адрес на тъмнокожата министърка, която по образование е очна лекарка. След като тя стана една от седемте жени в новото италианско правителство, в социалните мрежи беше разпространен призив за убийството й. Привърженици на дясноекстремистката партия "Forza Nuova" изписаха със спрей по улиците на Рим "Книеге, върни се в Конго!". Политик от Северната лига от провинция Падуа пък написа в интернет "Няма ли кой да я изнасили?".

Сесил Книеге мечтае за нова интеграционна култура, в която всички италианци и мигранти да имат еднакви права и задължения. "Италия трябва да стане място, където различията не се проблем, а богатство", казва тя. "Аз не съм цветнокожа. Аз съм чернокожа. Подчертавам го с гордост. Ние трябва да съборим тези стени. Липсата на информация води до увеличаване на скептицизма и дискриминацията. А имиграцията е богатство. Различията между хората са ресурс", подчертава министърката.

Мултикултурно общество ли?

В Италия 4,5 милиона от 60-те милиона граждани са чужденци, като половината от имигрантските деца са родени в страната. Въпреки това обаче мултикултурното общество явно не е важна цел за управляващите. През 2002-ра например двама министри от правителството на Берлускони прокараха нов имиграционен закон, който насърчава екстрадирането, а не интеграцията на чужденците. Италия вече не оказва и предвидената в закона "Боси-Фини" помощ на бежанците по море. Така например съвсем наскоро в открито море загинаха седем бежанци от Африка. Селските стопани в Южна Италия пък третират африканските работници като роби. Освен това никъде другаде в Европа омразата срещу роми и синти не е по-голяма, отколкото в Италия.

Поради всички тези причини премиерът Енрико Лета създаде самостоятелно министерство на интеграцията. По-рано за интеграционните въпроси отговаряше министерството за международно сътрудничество. Дали министерството начело с тъмнокожата Сесил Книеге ще се справи с предизвикателствата? Предстои да видим.

АГ, ДПА, ВО, К. Цанев/Редактор: М. Илчева