Цяла Европа тръпне в очакване. И се надява, че британците ще останат в ЕС. Всъщност не: това с надеждата не важи за цяла Европа. Противниците, скептиците и отявлените врагове на европейския клуб се надяват по-скоро на друго: Великобритания да напусне ЕС. Защото ако британците се разделят с Обединена Европа, това ще окрили допълнително евроскептичните правителства в Европа и най-вече партии като Националния фронт на Марин льо Пен във Франция или Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия. В тази връзка да припомним, че и двете страни, които са сред държавите-основателки на предшественика на ЕС - Европейската икономическа общност, отхвърлиха на референдум първоначалния вариант на европейската конституция. И по всяка вероятност двете популистки партии в тези страни ще се опитат да наложат всенародни допитвания и за самото членство в ЕС.

От какво се нуждае ЕС

С други думи: почти цяла Европа се надява, че британците ще останат в ЕС. И по-точно: надява се благоразумната част от Европа. Но и тя знае, че ЕС има спешна нужда от реформи - дори Великобритания да остане пълноправен член на Общността. Ако британците наистина решат да останат в Обединена Европа, първоначално това неизменно ще предизвика въздишка на облекчение. След това обаче ЕС трябва да спешно да помисли как може да бъде преодоляно дълбокото недоверие към "онези там в Брюксел". Смисълът и ползите от ЕС трябва отново да излязат на преден план. А на усещането, че европейската политическа класа се държи високомерно и управлява като някакъв извисен елит, не бива да се отговаря с изтъркани фрази като "имаме нужда от повече Европа". Тъкмо обратното трябва да се случи: да се обърне сериозно внимание на обективната критика по адрес на Брюксел. Казано накратко: ЕС има нужда от реформа, която отново да сплоти европейските граждани.

Има много причини, заради които за Великобритания е по-добре да остане в ЕС. Много са и причините, поради които за ЕС е по-добре британците да останат в Съюза. В най-добрия случай ЕС без Великобритания и Великобритания без ЕС ще играят само второстепенна роля в световната политика. Обединена Европа без британците несъмнено ще е по-малко прагматична, по-малко либерална и по-малко отворена към света. А Германия ще изгуби своя най-важен партньор.

Съдбовен час за Европа

Какъвто и да е изходът от референдума, едно е ясно: британският премиер Дейвид Камерън се осмели да проведе това гласуване единствено и само по вътрешнопартийни причини - за да укроти скептиците в редиците на собствената си партия. Само че по този начин Камерън въвлече ЕС в съдбовна криза. Защото разбуди именно онези евроскептични духове, от които искаше да се отърве.

Камерън положи съдбата на страната си и на целия ЕС в ръцете на един безсмислен и напълно ненужен референдум. И дори британците да вземат единственото разумно решение, вече е пределно ясно, че с този референдум Камерън разедини страната си и нанесе дълбока рана на целия ЕС. Затова решението за провеждане на референдума си беше чисто и просто политическо безумие. А емоционалният развой на британската предизборна кампания, в чийто край се стигна до трагичната смърт на депутатката Джо Кокс, само потвърждава тезата, че такива сложни въпроси трябва да се решават от парламента, а не чрез всенародно допитване.