Многоуважаема д-р Меркел,

ние подкрепяме Вашата политика на отворените граници. Ние подкрепяме Вашата политика към бежанците и ангажимента Ви в името на хората. С огромен респект следим твърдата Ви линия за приема на хора, които търсят политическо убежище.

Народ като нашия, който влезе в световната история с това, че страната му прокуди и изби част от собственото си население и част от населението на съседните страни, 70 години след Холокоста отваря границите си и спасява хора, изпаднали в беда и смъртна опасност. Това е страната, в която искаме да живеем, страната, за която винаги сме мечтали.

Само допреди 25 години ние самите бяхме затворени зад огради, бодлива тел и зидове. По онова време бяхме част от опозиционното и правозащитно движение в ГДР и Източна Европа. Тогава често обсъждахме въпроса дали да напуснем страната - или да останем. Много хора, които тогава бяха заключени зад Желязната завеса, виждаха само един отчаян изход: опасното бягство през границата. Големите демонстрации през септември 1989 година започнаха именно с искането ни да живеем в отворена страна със свободни граждани. И затова днес не желаем край нашите граници да се давят хора, които търсят свобода и искат да опазят своя живот и живота на близките си. Не искаме отново да издигаме загражденията, които съборихме преди 25 години.

Постепенно разбираме, че вече не е толкова лесно да делим хората в този свят на наши и чужди. Защото през последните 25 години светът все повече се превръща в едно общо място, а хората се сближават отвъд националните граници.

Нечестно е глобализацията на стоки, капитал и услуги да се използва единствено в изгода на държавите със силен износ, а в същото време да се поставят граници пред хората. Светът не е еднопосочна улица с различни права за различните хора.

Да си роден в Германия - това не е лична заслуга. Това е случайна привилегия, която трябва да споделим и с други. Занапред ще трябва да даваме повече, много повече, за да се преборим заедно срещу злините, от които бягат толкова много хора: войните, потисничеството, глада, разбитите човешки животи поради суши или наводнения.

На всички онези, които се боят, че заедно с бежанците в страната ни навлиза и един друг начин на живот, една друга религия, ние искаме да кажем: нека по-добре да разговаряме помежду си, вместо да насаждаме страхове. От нас самите зависи дали многообразието ще ни донесе полза, дали то ще направи нашата силна страна още по-хубава и ще ни помогне да осъзнаем, че в днешния глобален свят любовта към ближния вече не е затворена вътре в националните граници.

Ние, някогашните правозащитници, имаме различни политически възгледи. Въпреки това обаче заедно призоваваме нашите съгражданки и съграждани, призоваваме политиката, икономиката и медиите да не превръщат трудностите около приема и интеграцията на хора, търсещи закрила, в повод за самозатваряне.

Добре знаем, че някои общини вече не могат да се справят с настаняването на бежанците. Добре знаем, че и в Германия има хора, които се нуждаят от повече внимание и помощ и поради това се страхуват. Независимо от това обаче категорично се обявяваме срещу всички форми на насилие и срещу словото на омразата.

Разчитаме на многобройните прояви на отзивчивост и солидарност. Призоваваме политиката, икономиката, медиите и гражданското общество, призоваваме всички хора с добра воля да осъзнаят, че с днешното предизвикателство можем да се справим единствено с общи усилия.

Европа не бива да се превръща в остров. Това е голямото изпитание и нашата голяма отговорност: за отворена страна със свободни хора.