Меркел и Макрон, Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и Арнолд Шварценегер – всички те, заедно с държавни и правителствени ръководители от близо 200 страни от днес обсъждат в Бон бъдещето на земния климат . За какво точно става дума на тази гигантска конференция?

На Земята става все по-горещо. Знаят го земеделците, чиято реколта пострада и това лято от жегите в Южна Европа, Азия и САЩ. Знаят го и лекарите, които все по-често лекуват жертви на топлинен удар. Болезнено го научиха и хората, чиито домове изгоряха при летните пожари в европейския Юг и в Америка.

Времето постепенно се превръща в убийствена стихия, както нагледно демонстрираха невижданите досега урагани в Карибите и в Мексиканския залив. А сушата в Източна Африка заплашва с гладна смърт близо 800 хиляди деца, предупреждават хуманитарните организации.

Учените смятат, че причина за сушата и за другите катастрофи е повишаването на температурите на планетата. Недостигът на храна може да предизвика масова миграция и сериозни конфликти. „Ако климатът се дестабилизира, може да се дестабилизира и обществото" – предупреждават специалистите от Института за изследване на климата в Потсдам. Те допълват, че затоплянето нанася не само икономически вреди: „То може да увреди здравето ни, да предизвика миграция и да застраши шансовете за развитие на най-бедните хора по света."

Как да се забави затоплянето на Земята

Промените в климата и последствията от тях вече се обсъждат не само в научните среди, те са тема на все по-широки дискусии. Международната общност възнамерява да се бори срещу тях. На Световната конференция по климата в Бон се събират държавни и правителствени ръководители от близо 200 държави, които искат да разработят конкретни мерки за прилагането на Парижкото споразумение. Преди около две години почти всички правителства в света се ангажираха да намалят емисиите на вредни газове, за да бъде забавено затоплянето.

Споразумението беше голям успех, то доказа, че международната общност вече може да действа сплотено. Но независимо от това все още има да се върши много. Дадените досега обещания не са достатъчни, за да се постигне поставената цел: затоплянето да бъде с не повече от два градуса по Целзий.

Конференции като сегашната в Бон, която за краткост е наречена COP23, не могат обаче да спрат затоплянето. Дейл Джеймисън, професор по екология от университета в Ню Йорк, предупреждава, че светът не бива да възлага надеждите си единствено на „големите началници, които със сериозни физиономии ще обсъждат темата в Бон". Според него, промените са възможни единствено чрез натиск върху тези „големи началници". А и всички ние трябва да се замислим в какъв свят всъщност искаме да живеем.

След като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че страната му се отказва от Споразумението за климата, редица американски щати и градове заявиха, че въпреки това смятат да спазват ограниченията за емисиите на въглероден двуокис. И не са само те: общински и регионални власти по цял свят са си поставили собствени климатични цели. На много места се обсъжда как да бъдат заменени традиционните енергийни източници като въглищата и петролът. Често пъти локалните цели са дори по-напредничави от тези на правителствата.

Амбициозни проекти

Градове като Лондон, Лос Анжелис, Париж, Мексико Сити, Копенхаген, Барселона, Ванкувър и Кейптаун наскоро решиха изцяло или поне отчасти да въведат забрани за двигателите с вътрешно горене. Калифорния също си е поставила амбициозна политическа програма за преминаване към по-екологични енергии. Редица малки общини се обединиха в движение, чиято цел е да намалят отпадъците и да се изгради „икономика на кръговрата".

Мнозина вече експериментират с много радикални проекти за промени в личния си живот и потребление, други обаче срещат сериозни трудности в опита си да пригодят своето всекидневие към изискванията за борба срещу затоплянето. Да си поръчаш хамбургер в ресторанта за бързо хранене или да закараше с колата детето на тренировка – учените предупреждават, че подобни всекидневни действия незабележимо увреждат климата. И че всеки от нас може да даде своя скромен принос в голямата борба.

Австралийският еколог Робърт Констанца апелира за радикални промени в днешното общество, което е насочено към все повече потребление и икономически ръст. Защото ресурсите на нашата планета не са безкрайни. Констанца дава и примери за някои положителни тенденции. Например, дискусиите за това дали БВП и занапред трябва да бъде основен показател за благосъстоянието или пък постепенно акцентът да се премести върху икономиката на „споделените стоки и услуги" и върху начина, по който различните коренни населения по света използват ресурсите. Той говори и за растящия брой акционери, които вече не инвестират в традиционната енергетика, работеща с въглища или петрол и за нарастващия натиск, който обществото упражнява върху политическите лидери за постигане на конкретни резултати в Бон.

Страхът не може да бъде мотив

Но дали защитниците на климата могат да осъществят визията си за бъдещето? Специалистите по климата припомнят, че все още има много несигурни фактори, но не може да бъде изключен и най-опасният сценарий: климатът на планетата да се превърне в истинска катастрофа, равнището на световния океан масивно да се повиши, да избухнат войни. Ала не страхът трябва да ни мотивира, казва професор Питър Тимърман от Торонто: „Мен ме мотивира мисълта, че това просто е най-прекрасната планета. И че друга такава няма".