Дълги опашки пред магазините за електроника, презапасяване с покупки на перални машини и хладилници - това са първите предвестници на икономическата и валутна криза, която руското население започва да усеща сега все по-осезаемо. Който може, сменя парите си за евро или долари, или бърза да си купи вносни западни стоки, преди неизбежните увеличения на цените в рубли да са ги направили недостъпни. Най-вече богатите руснаци изнасят парите си на сигурно място в чужбина. И така значително допринасят за резкия спад в курса на рублата.

Петролът - нож с две остриета

Президентът Владимир Путин демонстрира максимално спокойствие и твърди, че проблемите в икономиката изобщо не са следствие от санкциите - влияние оказвали в много по-голяма степен външни стопански фактори и особено сривът в цените на петрола. А и правителството и Централаната банка държали нещата под контрол. Путин заяви също, че в най-лошия случай ще минат две години, докато Русия преодолее кризата.

Но и трите преценки на Путин се разминават с действителността. Така например ниските цени на нефта определено предизвикаха криза, но причината е във високата зависимост от сделките с петрола и газа. Докато се стичаха миларди, Русия се въздържаше да разшири икономическата си база. А ето че именно в това отношение санкциите дават особено голям ефект: тъй като за модернизацията на промишлеността си Русия би била силно зависима от Запада като износител на високи технологии, ноу хау и капитал.

С други думи, руската икономика не би могла да се изправи на крака със собствени средства. Затова надеждите на Путин са насочени към бързото покачване на цените на нефта. Само че Русия няма влияние върху тях. Само ОПЕК разполага с властта да спре срива чрез ограничаване на квотите за добив. Най-големият производител на петрол - Саудитска Арабия обаче не вижда никакви основания за това, което кара наблюдателите да предполагат, че цените ще останат ниски още доста време.

Нереалните прогнози на Путин

Т.е. не може да се говори, че "кризата е под контрол" - нито от страна на правителството, нито на Централната банка. И драстичното повишение на основния лихвен процент със 17 на сто е само израз на отчаяние. Рублата пада, инфлацията расте. Прекомерното запасяване с вещи и продукти са явен пример за това, че населението бавно губи доверието си във валутата и сигурността на своите спестявания.

Най-много две години криза! И това уверение на Владимир Путин не изглежда много свързано с реалността. При лихвен процент от 17 на сто кредити просто няма как да се изплащат. Инвестиционната дейност на фирмите ще замре, частното потребление осезаемо ще се свие. Това ще вкара руската икономика в тежка рецесия през следващата година - със съответните болезнени ограничения за обикновените граждани.

Очевидно става дума за задънена икономическа улица, в която президентът Владимир Путин е влязъл. А изход не се вижда - най-малкото докато Русия не се промени политически. Путин би трябвало да отстъпи в украинската криза, за да простигне разхлабване на санкциите - това е единственото възможно противодействие на спада в руската икономика.

Стратегия на отклонението

Възможно е обаче президентът да направи точно обратното -възможно е той да желае изостряне на конфликта в Украйна, а и да търси конфронтация със Запада, за да отклони вниманието на хората в Русия от домашните икономически проблеми.

Накратко: възможностите пред стопанина на Кремъл са две и те са коренно противоположни - напълно в съответствие с черно-бялото мислене на бивш сътрудник на тайните служби. От икономическа гледна точка първата възможност е със сигурност по-разумна: сближаването ще позволи на хората в Русия да бъдат спестени мъките от една по-продължителна криза. Опитът обаче показва, че в решенията си Путин се ръководи от други - стратегически критерии.